Читать «Вечен живот» онлайн - страница 3

Спогледахме се, след което отново насочихме вниманието си към таксиджията. Не можех да си спомня последния път, когато бях виждала някой да използва магика по този начин. В смисъл — за нещо различно от това да получи добра маса в някой ресторант или да хване последното метро.

— Не мисля, че ще го направя, Страт — каза Иносенсио, чието лице все още бе обтегнато. — Не смятам, че той е особено добър човек.

Спогледахме се със Стратън. Потупах Иносенсио по рамото. Двамата с него се движехме заедно от близо век и се познавахме много, много добре, но този студен гняв беше нещо, което не бях виждала често. Махнах с ръка.

— Добре тогава, остави го. Той ще се оправи след няколко минути, нали така? Да вървим. Жадна съм. Пък и предполагам, че Кейти вече също е жадна.

Кейти се намръщи и изсумтя.

— Хубаво, да вървим — подкрепи ме Сисили. — Тази вечер в „Подземието“ свири група, а аз искам да потанцувам.

— Докато се свести, отдавна ще ни няма — казах и дръпнах Инси за ръкава.

— Почакай — промърмори Инси.

— Остави го — повторих. Беше ми малко кофти, че зарязвахме таксиджията да лежи под студения дъжд, но той щеше да се оправи, щом ефектът на заклинанието отминеше.

За моя изненада Иносенсио се дръпна, за да се измъкне от хватката ми. Докато го наблюдавах, той разтвори длани над таксиджията и устните му се раздвижиха. Не можех да чуя какво говореше.

Чу се силно, ужасяващо хрущене и тялото на таксиджията се изви, а устата му се разтвори в беззвучен писък.

Отново усетих пристъпа на гадене, а пред очите ми причерня. Примигнах няколко пъти, търсейки опипом ръката на Сисили. Тя се разкикоти, когато залитнах, очевидно решила, че го правя, защото съм пияна. Няколко секунди по-късно погледът ми се проясни и се изправих, местейки очи от Инси към таксиджията.

— Какво беше това? Какво направи?

— О, Инси — Стратън поклати глава, цъкайки с език. — Това беше малко излишно, не мислиш ли? Е, вече можем да вървим.

Той се загърна по-плътно в топлото си палто и тръгна по тротоара към „Подземието“.

— Инси… какво направи? — повторих.

Инси сви рамене.

— Мръсникът си го заслужаваше.

Кейти, чието лице все още имаше лек зеленикав оттенък погледна с безразличие към шофьора на таксито, а след това към Иносенсио, изкашля се, тръсна глава и тръгна след Стратън. Пуснах Сисили, която сви рамене и хвана Боз за ръката. Те последваха другите и скоро стъпките им заглъхнаха в мрака.

— Инси… — промълвих, изненадана от това, че останалите просто си тръгнаха. — Инси… ти да не би… да му счупи гръбнака с магика? Откъде си се научил да правиш нещо подобно? Не… не си. Нали?

Инси ме погледна и неземно красивото му мрачно лице се изви в студена усмивка. Дъждовните капки в черните му къдрици блестяха като диаманти под светлината на лампата.

— Скъпа. Видя го какъв беше — каза той спокойно.

Отново преместих очи от него към все още неподвижния таксиджия, чието лице бе изкривено от болка и ужас.

— Счупи му гръбнака? — повторих, внезапно отрезвена от ужаса на случилото се. Мозъкът ми се опитваше да заобикаля внимателно тази мисъл, сякаш бе горещ въглен, от който можеше да лумне пожар. — Използва магика, за да… Всемогъщи Боже! Добре, хубаво, сега просто го излекувай. Искам си питието, но мога да почакам.