Читать «Вечен живот» онлайн - страница 2

— Ау! — отроних. Канавката бе мокра, което беше съвсем естествено, защото валеше. Болката, студът и влагата едва успяваха да проникнат през сетивата ми — като изключим боя с ножове, всичките ни останали занимания за вечерта включваха здраво напиване и алкохолът ме беше обвил в топличък пашкул на замъглено благоденствие.

— Вън! — изкрещя отново таксиджията, докато ме хващаше за раменете, издърпвайки ме встрани от пътя си. Тръшна ме върху тротора и се пресегна за Инси.

Гневът и осъзнаването на това какво точно се случва започнаха да се пробиват път към съзнанието ми. Намръщих се, разтрих рамене и се надигнах до седнало положение. Намирахме се на няколко блока от „Подземието“, поредния ужасяващо долнопробен подземен бар, в който обичахме да висим. Улицата беше мрачна, а заради празните места, разделящи занемарените изоставени сгради, околността изглеждаше като челюст с изпопадали зъби.

— Разбрах намека, сега си разкарай ръцете от мен! — изсумтя Иносенсио, докато се приземяваше на тротоара до мен. Лицето му беше вледенено от гняв и подсказваше, че е далеч по-трезвен, отколкото го мислех.

— Отрепки такива! — изръмжа таксиджията. — Не искам такива като вас в таксито си! Богати хлапета, които си мислят, че са нещо повече от всички останали!

Той се приведе в таксито и сграбчи Кейти за яката на палтото, докато Боз изпълзяваше сам навън.

— Ох… лошо ми е — отрони наполовина извлечената от колата Кейти. Боз бързо се дръпна встрани, когато съдържанието на стомаха й, състоящо се основно от уиски „Джеймисън“, изригна навън, право върху обувките на таксиджията.

— Дяволите да го вземат! — изрева той, изтръсквайки погнусено крака.

Двамата с Боз се разхилихме — не можехме да се спрем по никакъв начин. Злият Господин Шофьор.

Таксиджията хвана Кейти за ръцете с явното намерение да я извлече на тротоара, когато Инси внезапно промърмори нещо и разтвори рязко дланта на ръката си.

Имах едва част от секундата, за да си помисля: „Какво, по…“, преди шофьорът на таксито да залитне, сякаш беше посечен с брадва. Той изпусна Кейти, тялото му се скова, а гръбнакът му почти се преви на две, след което рухна върху тротоара с пребледняло лице и широко отворени очи.

Усетих как ме залива вълна от умора. Догади ми се — май бях пила повече, отколкото смятах.

— Инси, какво направи? — попитах смаяно, докато се надигах на крака. — Не ми казвай, че току-що използва магика върху него?

Засмях се — самата идея за нещо подобно беше абсурдна. Облегнах се на една улична лампа и оставих ледената мъгла да обгърне лицето ми. Поех си дълбоко въздух няколко пъти и се почувствах по-добре.

Кейти примигна неразбиращо, а Боз се изкикоти.

Иносенсио се изправи и погледна намръщено към новите си обувки „Долче & Габана“, които бяха изпъстрени с петънца от дъжда.

Стратън и Сисили заобиколиха таксито и се присъединиха към нас. Сведоха очи към таксиджията, който лежеше замръзнал върху мокрия паваж, и поклатиха глави.

— Много добре — каза Стратън на Инси. — Много впечатляващо, господин магьосник. Сега обаче можеш да позволиш на този нещастник да стане.