Читать «Вечен живот» онлайн - страница 170

Баща ми беше крал на тази земя, също както баща му преди него и неговият баща преди това. Бях родена в кралско семейство и въпреки че говорехме за много по-малък мащаб и не можехме да се сравняваме с европейските крале и кралици, нашето кралско семейство притежаваше огромна сила — магическата сила на Четвъртата безсмъртна династия. Родът на Улфур. Стените около замъка ни ограждаха около пет акра и бяха по-високи и по-широки от онези, които предпазваха селото. Освен това върху тях имаше място, където да се разположат войници. Огромните дървени порти, покрити с железни остриета, се отваряха отвътре навън, което правеше разбиването им с таран по-трудно. Точно пред портата имаше дебела дървена платформа, нарочно покрита с мръсотия и пръст. Ако човек не знаеше, че е там, щеше да мине директно по нея. В случай на нападение обаче тя можеше да бъде издърпана, а отдолу се криеше адски дълбока дупка със заострени колове по дъното. Предполагах, че някои от хората на Рейн са срещнали смъртта си в нея през онази нощ.

Това не беше замък като Версай или Уиндзор — беше много по-грубо изграден и много по-стар — но въпреки това носеше всички отличителни белези, с които сме свикнали да свързваме един замък. Тесни процепи в стените за стрелците с лък, виещи се каменни стълби и прочее. Слугите ни живееха във вътрешния двор, малките им къщички бяха подредени край стените. Там бяха и оборите за нашите коне, кози, прасета и овце. Имахме си и собствени градини. При нападение хората от селото грабваха най-ценните си притежания и хукваха към бащиния ми хрокур. Високите дървени порти се затваряха след тях, а после всички се подготвяхме за атаката.

Нашествениците никога не бяха преодолявали стените на замъка. Чак до нощта, в която успяха да го направят.

В деня, когато се върнах там, от нападението бяха минали почти девет години. Не знаех какво ще открия. Мислех, че селото може би е построено отново. Че замъкът може би си има нов господар, който е поправил щетите. Това, което открих обаче, бе нищо.

Видях развалините от стените на селото, а след това и руините от стените на замъка. Бащиният ми дом беше построен от огромни камъни, извадени направо от земните недра в местната каменоломна. Докато оглеждах руините обаче, най-големият камък, който видях, може би беше с размерите на кратуна. Сякаш всичките се бяха разпаднали на прах, също като содалита на Нел. Сега вече знаех, че бащата на Рейн се е опитал да използва амулета на майка ми, предмета, който й е помагал да съсредоточи цялата си магика. Той обаче не е имал нейните знания и нейните заклинания и е загинал в стихията от отприщена мощ. Рейн е видял как баща му, братята му и техните воини са се превърнали в пепел пред него. Беше получил белег от изгаряне, също като мен.