Читать «Вечен живот» онлайн - страница 163

За първи път отидох на работа в дрогерията на Макинтайър с пет минути закъснение. Докара ме Рейчъл, която щеше да продължи към Бостън. Улиците бяха покрити със снощния сняг и се придвижвахме по-бавно от обичайното въпреки слабия трафик.

— Охо, ето я и нея! — изръмжа старият Мак, когато звънчето над входната врата иззвъня. — Радвам се, че благоволи да се присъединиш към нас в днешния ден.

Бях закъсняла с пет шибани минути. Най-добрата защита е нападението.

— Поръча ли хомеопатичните лекарства? — попитах, докато отивах към задната стая, за да отбележа времето си на пристигане и да си окача палтото.

— Захващай се за работа! — кресна той вместо отговор.

Старият Мак днес явно беше станал от леглото със задника нагоре. Мериуедър не беше на училище заради зимната ваканция, но той се погрижи и двете да бъдем заети цяла сутрин, така че нямах възможност да разменя дори две думи с нея.

Секциите за Коледа и Ханука явно бяха доста посещавани, защото прекарах цяла сутрин да подреждам рафтовете и да добавям нова стока там, където нещо беше свършило. Бъдни вечер беше след два дни и нямах никаква представа какво е планирала Ривър.

— Абе ти пълна идиотка ли си? — Гръмкият глас на Мак ме накара да подскоча. Намирах се в другия край на магазина, но тихият отчаян глас на Мериуедър бързо ми изясни на кого крещеше.

— Казвал съм ти стотици пъти! Дръж медицинските рецепти отделно! Умишлено ли се опитваш да разрушиш каквото е останало от бизнеса ни, а?

Двете местни жени, които пазаруваха в наскоро разширената секция с козметика, вдигнаха глави и се намръщиха.

— Не ми дреме какво мислиш! — изрева старият Мак. — Не ти плащам да мислиш! Остави мисленето на мен! Ти просто ще правиш каквото ти кажа!

Жените стиснаха устни, оставиха покупките си по местата им и напуснаха магазина, хвърляйки неодобрителни погледи през рамо. Бях сигурна, че Мериуедър ги е видяла и сигурно й идеше да потъне в земята от срам.

— Да не си решила, че имаш право на глас, само защото ти позволих да разместиш малко стока?! — продължаваше той.

Изправих се, стиснала юмруци. Старият Мак винаги се държеше зле, но обикновено не беше така отявлено жесток и не нападаше Мериуедър по толкова директен начин.