Читать «Вечен живот» онлайн - страница 127

Двайсет и трета глава

Следващият ден бележеше началото на нова глава от престоя ми в Ривърс Едж. Заради загрижеността на учителите ми се наложи да забавя темпото и да бъда нащрек за всякакви злонамерени чувства, насочени към мен.

Наблюдавах внимателно Нел и Рейн, докато се хранехме и когато работехме заедно. Той съвсем целенасочено се стараеше да не гледа към мен и се държеше така, все едно съм невидима. Вече не ме караше до града, а в графиците никога не бяхме записвани за съвместна работа. Нел изглежда бе овладяла враждебността си и се беше върнала към фалшивите си дружелюбност и любезност.

Самата аз не долавях нищо от никого и нямаше доказателства за нови прояви на черна магика из Ривърс Едж. Всички бяхме нащрек, но цялата история все повече започваше да изглежда като еднократен предупредителен изстрел, който няма да се повтори.

Или поне в това се опитвах да убедя сама себе си.

Няколко дни по-късно старият Мак ми каза, че дрогерията ще бъде затворена за пет дни. Оказа се, че веднъж или два пъти годишно той ходи с приятелите си на риба. Представих си група сърдити старчета, които стоят с мрачни изражения в ледената вода и мятат въдиците си. Може би за него обаче това си беше някакъв вид терапия или просто разпускане.

Е, аз със сигурност щях да разпусна. Първоначално бях на седмото небе от радост — пет дни без работа! — но няколко секунди по-късно бях връхлетяна от паника. Какво точно щях да правя с тази почивка? В момента всеки миг от всеки мой ден беше зает с нещо, като дори в почивките между отвратителните и малоумни занимания аз продължавах да бъда нащрек за това кой е край мен и какво прави.

Представих си как покрай тази петдневна отпуска ще се отегча и ще се опитам да измисля някоя простотия, с която да се позабавлявам. Като например да дразня местните, да се появя с някоя лъскава кола и да започна да се фукам, да пропуша или пък да си тръгна.

Дали това беше моментът, в който отново щях да поема надолу, а всичко постигнато до момента щеше да бъде изпепелено от няколко лоши избора? Знаех, че е неизбежно. Аз винаги, ама винаги разрушавах хубавите неща.

Както се оказа обаче, поне този път страховете ми бяха неоснователни. Трябваше да предположа, че господарите ми в Ривърс Едж ще съзрат в петте дни свобода на робинята си единствено предизвикателството да ги запълнят подобаващо.

— Коледа идва — каза ми Ривър бодро, докато ми тикаше в ръцете юргани и прочее спално бельо. — Това е чудесно време да почистим къщата. Освен това, когато дойде зимното слънцестоене и най-дългата нощ за годината отстъпи пред най-краткия ден, а всеки следващ ден започне да става малко по-дълъг и малко по-светъл, човек се чувства страхотно, ако всичко край него е излъскано до блясък и чистичко.

Погледнах я над купчината юргани, която крепях.

— Шегуваш се, нали?

— Изобщо не се шегувам — дари ме тя с неустоимата си широка усмивка, която караше лицето й да грейне. — Сега бегом към пералнята. Можеш да се радваш, че е зима и затова ще използваш сушилника. През лятото ще правим същото, но ще опъваме простори.