Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 69

Кару най-сетне се разсмя с глас и Зузана изпита искрена гордост от изпълнената мисия. Смехът - постигнат. Определено не беше по силите й да направи живота - или любовта - на Кару малко по-безпроблемни, нито я осеняваха гениални прозрения, когато ставаше дума за, хъм, ангелска инвазия, опасни лъжи или армии, чието единствено желание е да се изколят едни други, но поне това можеше да направи. Можеше да накара приятелката си да се засмее.

- А сега какво? - попита. - Ангелите ще вдигнат чутовен банкет в наша чест, така ли?

Кару отново се разсмя, но сега смехът й беше мрачен.

- Не точно. Следва военен съвет.

- Военен съвет - повтори Мик с леко зашеметен вид, както определено се чувстваше и Зузана. Зашеметена и нагазила в много, ама много дълбоки води. Все още усещаше как всяко косъмче по тялото настръхва от преживения през последния един час свръхестествен, наелектризиращ ужас. Гледката как Утем умира. Това беше първото. След това се наложи да прегази през кръвта му; това, изглежда, не притесни ни най-малко останалите воини (всички останаха невъзмутими, сякаш всяка сутрин отиват на закуска, газейки през кървави реки), но нея наистина я разтревожи, макар да нямаше почти никакво време да го проумее. Тогава беше така... ошашавена от собствения си парализиращ ужас, а сега мислеше само за „безумния поглед на бездната“.

Кару тежко въздъхна.

- Точно за това сме тук. - При думата „тук“ тя огледа набързо помещението. - Колкото и странно да е - добави.

Зузана се почувства нагазила в още по-дълбоки води, щом се опита да си представи какво е за нейната приятелка да се върне отново тук. Естествено, не можеше да го проумее. Тук беше извършено масово клане. Може би заради ехото, дошло откъм бездната, но тя някак успя да си представи как се прибира в своя роден дом и го заварва обезлюден, с прогнили легла, без някой -никога вече - да я посрещне; при тази мисъл плитко си пое въздух.

- Добре ли си? - попита я Кару.

- Аз се чувствам отлично. По-важното е ти дали си добре.

Кару кимна, леко се усмихна.

- Да, всъщност да. - Тя вдигна факлата и се огледа. - Чудно. Докато живеех тук, за мен това представляваше целият свят. Дори не знаех, че не всички живеят вътре в планината.

- Доста е вълнуващо - обади се Зузана.

- Наистина. А ти още не си видяла най-хубавото. - Кару доби лукав вид.

- О, кажи какво е! Моля те, нека е пещера, където мъфините никнат като гъби.

Още една точка - Кару пак се разсмя.

- Не - отвърна Кару. - Торта също не мога да ти предложа, а се боя, че и положението с леглата е непоправимо, обаче... - Тя замълча, очаквайки Зузана да се досети.

И Зузана наистина се досети. Нима е възможно?

- Не ме занасяй.

Сега усмивката на Кару беше съвсем истинска, тя беше щастлива да дава щастие.

- Ела. Мисля, че имаме няколко свободни минути.

Термалните басейни хем бяха каквито ги помнеше Кару, хем не съвсем, защото в спомените й те бяха пълни с кирини. Цели семейства се къпеха заедно наведнъж. Стариците клюкарстваха. Децата пляскаха из водата. Даже почувства как ръцете на майка й разтриват пяната от корени на селен по главата й, припомни си дори тяхното билково ухание, примесено с мириса на сероводород от изворните води.