Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 57

Колкото до Кару, ангелите просто не знаеха какво да мислят за нея - тя се носеше безкрило по въздуха, развяла яркосинята си като скъпоценен камък коса и нямаше облик на звяр като останалите. Едва ли някой би видял в нея кирии, който се завръща у дома. Но Акива забеляза изопнатите й от напрежение черти и разбра, че в този момент тя е връхлетяна от спомени. Видя очите й да шарят из пещерите и изпита желание да е до нея в това изпитание.

Гледаше единствено нея, а не трябваше да откъсва очи от останалите. И от двете страни.

Сигурно щеше да забележи някакви признаци, само да ги беше наблюдавал.

Осемдесет и седем не беше кой знае колко внушително число, както отбеляза Елион, а сега дори толкова не наброяваха заради съгледвачите, които Тиаго отпрати назад. Скоро всички химери накацаха по земята. Извънбрачните вече бяха дочули, разбира се, че тези химери са съвсем различна порода. Когато на юг станаха първите нападения над керваните с роби, отначало се заговори, че нападателите са призраци и че предсмъртното проклятие на Бримстоун ги е застигнало. Сега вече ги виждаха ясно. Тези зверове тук бяха крилати - повечето - и огромни, а кожата на най-едрите имаше сивкав оттенък, което ги правеше да изглеждат като изсечени от камък, или пък излети от желязо. Сред крилатите имаше и двамина ная, чийто външен вид далечно напомняше Исса; макар Елион да зяпна и при тяхната поява, то беше по съвсем различна причина, далеч не толкова приятна. Имаше и кентаври бикове с копита като големи чинии; по масивните еленови рога на харткайнда бляскаха повече остриета, отколкото можеха да се видят в трофейната зала на Йорам.

На Акива му хрумна, че варварските трофеи на багца му - глави на химери, окачени по стените - сигурно са били взривени заедно с Кулата на завоевателя и пръснати с нейните останки и тази мисъл го зарадва. Надяваше се да са се изпарили. Той все още не можеше да си обясни какво беше направил тогава и от време на време дори се усъмняваше, че точно той го е извършил. Така или иначе, стореното имаше епичен размах и в същото време беше пълен провал, защото се случи твърде късно, за да спаси Хазаел, а помогна на Яил да се измъкне жив. Неправилно насочена сила, безсмислено насилие.

Твърде печални мисли за момент като този. Акива се отърси от тях. Тогава забеляза как виспенгът, върху който яздеше Тиаго, се появява в небето и се насочва към входа полумесец. Идваха последни. Всички други химери вече бяха се приземили; двете армии стояха една срещу друга, напрегнати и нащрек, предъвквайки даденото обещание.