Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 55

Достатъчно голяма, за да помни деня, когато ангелите са затрили цялото й племе - н въпреки това спаси живота му при Булфинч. И въпреки това се остави на любовта си към него.

Ние сме началото, разнесе се в главата му и прозвуча като молитва. Винаги е било така. Но нека този път бъде нещо повече от начало.

*

Кару зърна сенчестия полумесец върху челото на планината отпред и болка пристегна сърцето й. Дом. Това ли я чакаше там? Нали така каза на Зири: дом. Сега имаше възможност да провери думите си и те излязоха истина. Без никакви кавички. От всички места, които беше

обитавала през двата си живота, единствено тук, без капка съмнение, се усещаше на мястото си -не беше нито беглец, нито чужденец, а родна дъщеря, с дълбоко прорасли в скалата корени и създадени за това небе криле.

А би могла да израсне тук, свободна. И никога да не види как огромната клетка над Лораменди превръща светлината в конфети и ги разпръсква върху покривите със скъпернически шепи - слънчевата и лунна светлина там никога не обливаха изцяло лицето, постоянно насечено от сянката на железните решетки. А би могла да прекара живота си сред лъчезарните потоци планинска светлина.

Но тогава никога не би срещнала Бримстоун, Исса, Ясри, Туига.

Родителите й щяха да са живи. Щяха да са тук.

Но тогава никога нямаше да се прероди като човек, нито да вкуси от изобилния до упадък мир на онзи свят; нито да разцъфти благодарение на приятелството и изкуството в него.

Досега щеше да е народила деца от собствения си вид - кирински деца, лудеещи на вятъра като нея едно време.

Но тогава никога не би познавала Акива.

В мига, когато тази мисъл се мярна неканена в главата й, тя го зърна. Летеше както винаги редом с Лираз, малко встрани от десния фланг. Дори на това разстояние почувства като разтърсващ удар срещата на техните погледи и цял рояк нови можеше да бъде иначе взе да кръжи в ума й.

Можеше да предприеме този полет още преди осемнайсет години, вместо да умре.

За толкова много неща можеше да съжалява, но какъв смисъл? Всичките неизживени животи се зачеркваха един друг. Вече не разполагаше с нищо, освен със сега. С дрехите на гърба си, с кръвта във вените си и с обещанието, дадено от нейните другари. Стига да го удържат.

Като познаваше злобата на Кейта-Ейри, изобщо не можеше да е сигурна. Но сега нямаше време за тревоги.

Вече бяха пристигнали.

*

Както се бяха уговорили от по-рано, Акива и Лираз влязоха първи. Входът имаше форма на полумесец, на височина колкото няколко кирини да се подредят един над друг, но иначе тесен и не позволяваше през него да се влиза на големи групи наведнъж. От долната и горната му страна имаше ниши за стрелците, сега пусти. Кирините се славеха като отлични стрелци. Извънбрачните бяха обучавани да си служат с всички видове оръжия, но лъковете не бяха главната им сила. Пък и защо им трябваше? Нали първо тях хвърляха срещу стоманените редици на зверовете. А по-драгоценната от тях плът стоеше отзад и обстрелваше със стрели.