Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 53

Предвидимата човешка идиотщина.

Имаше екстаз и лудост, и отчаяни призиви за проява на здрав разум; имаше пожари, толкова много пожари. Безумие, трепет, злорадство, паника, шум. НПМ се намираше в националния парк Нешьнъл Мол, Вашингтон и пред него имаше върволица от хиляди, тръгнали към Белия дом, обединени не толкова от някакво послание към президента, колкото от желанието да станат част от нещо в тази паметна нощ. Какво ли нямаше там! Едни носеха свещи, други мегафони; неколцина бяха окичени с корона от тръни и мъкнеха огромни кръстове, а в коланите на не един и двама бяха затъкнати пистолети.

Елиза не излезе на улицата.

Не се прибра и у дома, защото се страхуваше, че там може да я чака някой. Щом като семейството й имаше телефонния номер, значи със сигурност знаеха и къде живее. Също и къде работи, но в музея поне имаше охрана. Охраната беше надеждна.

- Аз ще остана тук - каза тя на Гейбриъл. - Налага се да наваксам с работата. - Това не беше пълна лъжа. Трябваше да вземе ДНК проба от няколко вида пеперуди, заети от харвардския Музей по сравнителна зоология. Часовникът, отчитащ времето до предаването на нейната дисертация, цъкаше, но тя не вярваше някой да я укори, че си е взела почивен ден при дадените обстоятелства. Запита се дали изобщо някой по света е свършил каквато и да е работа този ден -с изключение на Морган Тот, разбира се. След като чу посланието на ангела, той се изнесе с гордо вирната глава и прекара остатъка от следобеда в лабораторията, сякаш чрез собственото си хладнокръвие доказваше що за глупаци са останалите близо седем милиарда човеци, населяващи планетата.

Най-накрая обаче, за огромно облекчение на Елиза, той също си тръгна и сега лабораторията беше изцяло на нейно разположение. Тя се заключи вътре, изрита обувките си и се опита да си събере мислите.

Какво означаваше това? Какво означаваше всичко това?

Усещаше в основата на черепа си някакво барабанене, нещо като затворена в клетка паника и начален пристъп на главоболие. Нагълта няколко хапчета тиленол и се сви на дивана с лаптопа, за да изгледа пак изявлението. Само при вида на ангела, още преди да е проговорил и от устата му да са се посипали влажни фъфлещи думи, кожата й отново настръхна. Не че можеше да види устата му, докато говори. Защо е този шлем? Толкова нелепо стоеше. Почти цялото лице се виждаше, само средната част беше разполовена и гледката шокираше, особено като се добави фактът, че очите му не бяха извор на сърдечност. Те бяха изумително сини, безизразни и жестоки.

Пък и начинът, по който стоеше - леко прегърбен, променяйки от време на време центъра на тежестта, сякаш намества товар на гърба си, макар там да нямаше нищо.

Или пък имаше?

Поне тя нищо не виждаше. Елиза усили звука. Ето го отново този шепот. Изпълваше паузите между думите на ангела, но тя не можеше да улови смисъла, а само зловещия, шумолящ като хартия звук. Откъде идваше?

Изгледа цялото изявление няколко пъти, заслушана в латинския, без да обръща внимание на превода; просто се взираше в ангела, опитвайки да вникне какво точно в тези несвързани помежду си подробности не е наред. През цялото време усещаше, че истински важното в неговото послание й убягва.