Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 52

Татуировките свършваха чак при лактите, приключвайки с един недовършен рабош от две чертички: последните две убийства, които събра сили да отбележи. Преди Лораменди.

Лораменди.

Оттогава все един и същи сън я преследваше: обсебена от мисълта, че трябва да се очисти от татуировките, тя... отсичаше ръцете си.

Точно как го правеше, от съня не ставаше ясно. Е, с първата ръка определено беше лесно. Но втората беше загадка, разрешаването на която съзнанието й безгрижно пропускаше.

И как някой може да отсече и двете си ръце?

Работата беше там, че те не порастваха отново. Или тя се събуждаше винаги преди да е станало. Лежеше и мигаше в тъмното, неспособна да заспи отново, без да си е представила финала: как бликащата от нейните чуканчета кръв започва да добива форма - кости, плът, пръсти - и плътност, докато накрая беше отново цяла и завършена. Ндла и небелязана.

Чисто начало.

Илюзия.

Не каза на никой друг, само на Хазаел, който половин част след това се забавляваше, опитвайки да разреши загадката как някой може да си отсече и двете ръце, но накрая се просна по гръб и се предаде. Не го сподели с Акива, защото... ами, него просто го нямаше. След Лораменди ги напусна, а дори когато се върна, пребиваваше в някакъв свой си свят. Също като в момента например. Гледаше право през Лираз и не беше нужно тя да проследява погледа му, за да разбере в кого точно се взира. Направо беше зяпнал; тя щракна с пръсти пред очите му.

- Не толкова явно, братко! Химерите ще си го изкарат на нея, ако решат, че между вас двамата още има нещо. Не си ли чувал как й викат?

- Какво? - Той изглеждаше искрено изненадан. - Не. Как й казват?

- Ангелска блудница.

Видя как погледът му засия и изви изразително очи към небето.

- Не се радвай чак толкова. Това не е гаранция, че наистина те обича. Просто показва, че и нямат доверие.

Хокаше го така, сякаш тъкмо тя ги разбира тия работи - или пък я е грижа. Дори малкото, което Лираз знаеше за чувствата й, беше предостатъчно, благодаря, обаче... не че се канеше си бъбри за това или за друго, но имаше нещо в хубавата половина от болката в сърцето й, което я караше да го обгърне с криле и да го предпази от студа.

ПРИШЕСТВИЕТО +18 часа

15. Познатият ужас

Е лиза не заспа в нощта на Пришествието. Усещаше как сънят е кацнал на рамото й и знаеше добре какво ще последва, ако се унесе, но не това беше главната причина. Никой друг не спеше. Светът сякаш го въртяха на бавен огън и навсякъде хвърчаха искри на лудост. Веднага след декларацията на ангелите новините заприличаха на филм на ужасите, съставени главно от масови бунтове и насилие на сектанти. Нощни бдения на последователи на Култа на Възнесението; масови покръствания, повсеместни грабежи и самоубийства и - о, по дяволите -жертвоприношения на животни. Имаше, естествено, и продължили цяла нощ тематични купони Армагедон; пияни студенти в костюми на демони пикаеха от ръба на покривите; жени предлагаха телата си, за да родят ангелчета.