Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 37

Тя ли не го знаеше?! Нали от години беше едно от тези парчета!

- Няма много каузи, заради които хората биха убивали или измирали с радост, а това е най-великата от тях - каза тя. - Не схващаш ли? Сега няма никакво значение ти в какво вярваш, или кое ти смяташ за глупост. Ако в момента се задейства някоя от твоите „протоколни процедури“, положението за никого няма да е розово.

Морган отново въздъхна тежко и взе да си разтрива слепоочията с върховете на пръстите, сякаш казваше: защо съм принуден да търпя подобно слабоумие?!

- Не съществува сценарий, според който всичко да е „розово“. Ние обаче трябва да контролираме тази ситуация, а не да бием чело в земята като някакви ошашавени селяндури.

В този момент Близа се видя принудена да си прехапе езика, защото мразеше да споделя мнението на Морган Тот. Но пък и нямаше как да оспори думите му. Самата тя водеше тази битка от години - никога повече да не пада на колене, никога повече да не бие чело в земята, никога повече да не бъде принуждавана.

А ето че сега небесата се разтвориха и от тях се изсипаха ангели.

Приличаше на някакъв цирк. Прииска й се да се разсмее. Прииска й се да забие юмруци в нещо. В стена например. Или в самодоволната физиономия на Морган Тот. Представи си как би я изгледал, ако знаеше откъде всъщност идва тя. От какво идва. Откъде е избягала. Сигурно в този случай надменността му би достигнала висоти, непознати дотогава в историята на човечеството. Или по-скоро би се отдал на неудържимо, отблъскващо ликуване. Това направо ще се превърне в неговия звезден миг за цяла година напред.

Тя реши да млъкне и Морган го изтълкува като знак за победа; съдейки по съмнителния блясък в очите му обаче, остана с чувството, че е трябвало да замълчи много по-рано. Хората с тайни не трябва да си създават врагове, напомни си тя.

Тогава, ясен и неповикан, сякаш отговор на тези мисли, дошъл от най-дълбинните пластове на нейните спомени, долетя гласът на майка й. „Хората с предопределение - каза тя - не трябва да си правят планове.“

- Боже мили! - възбудено възкликна един от стъписаните новинари и с това привлече вниманието на Близа обратно към редицата телевизионни екрани. Там нещо ставаше. Папата се беше извърнал настрани и даваше разпореждания на своите подчинени, а новинарските екипи, помъкнали камери и микрофони, приближаваха в несигурен тръс. - По всичко личи, че посетителите ще направят изявление!

10. На ръба на паниката

Ангелът носеше гравиран сребърен шлем, увенчан с напречен гребен бели пера. Напомняше шлем на римски центурион с една разлика - имаше дълга предпазна лицева козирка: тясна ивица сребро от визьора чак до брадичката, която разполовяваше лицето. Покриваше носа и ъгълчетата на устата, оставяйки всичко друго - очите, скулите и челюстта - открито.