Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 36
Лейни Тейлър
- Ето затова ви говоря - продължи той, сочейки към телевизионните екрани. Там папата и ангелът с шлема явно продължаваха да си приказват. Някой беше успял да приближи една от камерите към центъра на събитията и сега тя предаваше от земята, но все още недостатъчно близо, за да има и звук. - Що за същества са това?! - настояваше Морган. - На всички ни е ясно, че не са „небесни създания“...
- Все още
Само Морган беше способен да я провокира до такава степен. Изглежда, причината беше в гласа му - пропит от войнствата омраза, - който автоматично задействаше в нея импулса да спори. Достатъчно беше той да изрази позиция по даден въпрос и тя тутакси усещаше нужда да му се противопостави. Дори Морган да заявеше, че е на страната на светлината, Елиза непременно щеше да застане на страната на мрака.
А тя наистина, ама наистина не понасяше мрака.
- Ти изобщо учен ли си? - попита го тя. - Откога решаваме какво знаем, преди още да имаме каквито и да било данни?
- Взе ми думите от устата, Елиза. Данни. Това ни трябва сега. Съмнявам се, че папата ще ги получи, а и не чувам президентът да настоява за тях.
- Това не значи, че не го прави. Той каза, че всички възможни обяснения ще се вземат под
внимание.
- Дяволски си права. Допускам, че дори някоя летяща чиния да се спусне над Ватикана, ще й разчистят терен за кацане насред шибания площад „Св. Петър“!
- Това обаче