Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 312

За което тя щеше да благодари милиони пъти, започвайки от тази нощ.

Полет сред стелещи се мъгли, със сключени една в друга ръце. Един остров насред стотици други. Къща на малкия сърповиден бряг. Акива беше искрен, когато каза на Мелиел, че е още рано да се нарече къща. Навремето си представяше врата, която да захлопнат зад себе си и да оставят целия друг свят отвън, но тук нямаше врата, така че светът приличаше на продължение на самата къща: море и звезди навсякъде.

Тя приличаше по-скоро на павилион: сламен покрив върху пилони, сгушен сред скалите и защитен от тях, с под от мек пясък, а пълзящите по камъните лози служеха за живи зелени стени от двете страни. Толкова беше успял да направи Акива досега. Но имаше маса и столове. Е, бяха издялани от трупи, донесени от течението, но „масата“ беше застлана с покривка, много по-изягцна, отколкото заслужаваше. Сега отгоре й стоеше дървена купа с плодове и красив чайник, заедно с кутия чай и две чаши. Фенерите висяха на две куки, а цялата дължина на прозрачното платно служеше за трета, леко вълнуваща се стена, прозирна като морска мъгла.

Подаръкът на Найтингейл, още неразопакован, заемаше почетно място и когато Акива въведе Кару в дома, който направи за нея - място като съградено от фантазия, толкова съвършено, че тя за миг забрави как се диша и трябваше бързешком да се научи отново -неговото желание вече беше изпълнено.

Върху леглото: завивка, за да се завиват, обща и за двамата. По някое време през нощта те се отпуснаха върху него, лице в лице един с друг в това смаляващо се пространство, със свити колене и ядец помежду си.

И всеки от тях стисна между пръстите по една от двете крехки костици и дръпна.

КРАЙ

БЛАГОДАРНОСТИ

Краят дойде. В това има огромно удовлетворение, малко смут и неописуема тъга, че затварям тази страница от живота си. Трилогията е завършена! Все още ми се вие свят. И още чакам Разгут да покаже и на мен портала. Защото е ясно, че Ерец го има и е истински.

Какво, да не си помислихте, че съм си нафантазирала всичко това?!Честна дума, няма как да подредя по важност благодарностите, които дължа на толкова много хора. Направо ще се пръсна от благодарност към всички тези прекрасни хора:

Читатели! Сърдечна благодарност на всички читатели, които спомогнаха за моя успех и за успеха на Кару още от Създадена от дим и кост и които неизменно бяха с мен през цялото това пътешествие. Благодаря ви, че бяхме заедно, че се вълнувахте и че тръпнехте от очакване. Серийните читатели са най-добрите читатели. Благодаря на безкрайното и забавно обкръжение от фенове за изкуството, настроението и топлотата.

Ето го резултата! Дано ви хареса. Благодаря на екипа на Little, Brown, че огънаха времето и пространството, за да мога да завърша тази книга така, както исках и имах нужда да го направя, като в същото време осигуриха навременното й издаване. Отдън душа благодаря за подкрепата. На Алвина Линг за безценната редакторска помощ и ентусиазма й на критик, които бяха като гориво за мен, точно когато най-много се нуждаех от него. Както и на Бетани Страут, Лиза Миролда, Мелъни Чанг, Фей Бай, Андрю Смит, Виктория Стейпълтън, Ан Дай, Нели Курцман, Тина Макинтайър, Ейдриън Палейшьс, Джулия Коста, Ейми Хабейб, Кристин Дилейни, Нина Помбо, Джоана Кремер, Анди Бол, Кристин Ма, Ребека Уестъл, Рене Гелман, Трейси Шоу и Меган Тингли: най-дълбоки благодарности, че сте създали такъв изключителен издателски дом.