Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 310

Този ден обаче още не беше настъпил. Времето все още не беше достатъчно добро.

Затова решението им беше правилно, Кару го знаеше, но тъй като то я освобождаваше временно от нейните задължения и й даваше свобода да прави каквото пожелае, тя не се намеси в обсъждането на въпроса и остави другите да преценят как да постъпят. Не можеше да преодолее усещането, че нейните собствени копнежи са твърде егоистични; нямаше право да замине на другия край на света, за да се посвети само на една душа, когато на нея възлагаха толкова надежди и толкова много други души се намираха в стаза.

- Това е смело решение и вярвам, че не ви е било лесно да го вземете - продължи Скараб, сякаш усетила вътрешната й борба. - Но всичко ще бъде наред. Градовете отново ще бъдат въздигнати. Въпрос е само на мишци, воля и време.

- Като стана дума за време - намеси се Найтингейл, - колко дълго ще останете?

Този път отговори Лираз.

- Повечето от нас ще бъдат тук само две седмици, но се реши - тя изгледа неумолимо Кару -Кару да остане с вас до пролетта.

Това предизвикваше най-дълбоката вътрешна борба у Кару. Колкото и силно да го желаеше -цяла зима тук, заедно с Акива, - тя не можеше да не мисли за трудните условия на живот, които щяха да понасят другите. Когато ножът опре до кокал, мислеше си тя, никой не излиза във ваканция.

- Здравето на твоята анима е от съдбоносно значение за твоя народ - каза Скараб. - Никога не го забравяй. Затова имаш нужда от укрепване и почивка.

Найтингейл кимна утвърдително.

- Както болката е грубо и сурово средство за плащане на десятък, така и нещастието предизвиква сурови сили.

- Щастието е това - обади се Елиза, сякаш знаеше за какво говори, - от което анимата разцъфва.

Исса кимаше утвърдително на всичко казано от жените, а върху лицето й беше изписано категорично: нали ти казах. Естествено, че тя самата беше казала същото неотдавна, макар и не точно с тези думи.

- Твой дълг е, сладко момиче - изрече напевно тя сега, - да бъдеш здрава те лом и духом.

Все някъде трябва да има щастие, припомни си Кару и с въздишка се потопи още по-

дълбоко във водата. Имаше предопределения на съдбата, които трудно се приемаха, но това не беше едно от тях.

- Е, добре тогава - каза тя с шеговита неохота, - щом като се налага.

Изкъпаха се и Кару излезе от басейна с усещането, че банята е пречистила както тялото, така и духа й. Хубаво беше да я обгрнжват жени, пък и каква компания бяха само! Най-смъртоносните сред химерите, редом с най-смъртоносните сред серафимите, заедно с една ная, една нийк-нийк, приела лъжовно очарователния вид на човешко момиче, две огненооки стелианки с необхватна мощ и Елиза, която беше отговорът. Ключът в ключалката. Но заедно с това и страхотна мацка.