Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 305

Сега тя представляваше масов гроб, но откакто разбра какво са направили жителите на Лораменди в края на обсадата, Кару вече не мислеше за нея по този начин. Виждаше я през очите на Бримстоун и Войнолюбеца: като кадилница и мечта.

Тя прекарваше по цял ден тук, помагаше при разкопките, но най-вече се скиташе из руините, впрегнала всичките си сетива за досега с някоя душа и очакваше нащрек момента, когато преместването на поредната отломка ще открие процеп към онова, което сега лежеше погребано под краката им. Никой друг не би успял да ги долови; единствено тя. Не че вече ги усещаше, но скоро и това щеше да стане; тогава щеше да ги събере до последната, нямаше да позволи на нито една да й се изплъзне между пръстите. Ами после?

Ами после.

Кару си пое дълбоко въздух и вдигна очи. Небето днес щеше да е синьо. А химери и серафими гцяха да работят под него рамо до рамо. На юг беше тръгнала мълва, че Лораменди ще бъде построен наново и всеки ден при тях прииждаха нови и нови бежанци. Скоро и освободените роби гцяха да се спуснат от север - повечето бяха родени и отраснали там в робство. В Астре химери и серафими също се трудеха заедно върху задача, която беше по-скоро задушаваща, отколкото непосилна. Преобразяването на империята. Ама че задание! А на другия край на света, където стотици зелени острови изпъстряха морето, комбинирани в странни образувания, които приличаха повече на гърбовете на морски змии, отколкото на обитавана земя, един огненоок народ се готвеше за най-сладкия сезон на годината.

Е, те сигурно го заслужават, помисли си Кару. Едва сега беше разбрала какво е призванието на техния живот и как те подхранват воала със самите себе си, за да защитят Ерец. Нямаше представа защо са го нарекли „сезонът на сънищата“, но затвори очи и си представи, че ако не другаде, то поне там може да срещне Акива - в онова златно място на нейния сън - за да го споделят заедно.

*

Акива така и не разбра дали неговите мислени послания стигат до Кару, но въпреки това продължаваше да опитва, докато седмиците прерастваха в месеци. Найтингейл го предупреди, че на такова голямо разстояние му трябва особена прецизност и майсторство, каквито не би могъл да постигне дори след години упорство. Тя изпрати няколко съобщения от негово име, но на него му беше трудно да подбере точните думи. Предпочиташе да изпрати своите чувства, макар да му беше казано, че за това се искат виртуозни умения в телестезията и че не трябва особено да се надява на успех - при това трябваше лично да изпрати посланието.

Далечните острови бяха пръснати отвъд екватора и там слънцето залязваше рано, в един и същи час през цялата година. Акива всеки ден, чак по здрач, успяваше да намери време да се усамоти и да опитва да се свърже с Кару. При нея, на другия край на света, по това време тъкмо се зазоряваше и на него му харесваше да си представя, че по този начин я буди, макар и да не можеше да го изпита лично.