Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 303

Кару усети, че и тя се усмихва, представяйки си как огромният воин мечок се опитва да се промъкне през задната вратичка на съдбата.

- Никой не може да го знае със сигурност - отвърна тя, - защото няма как да замразим образа в посланието на Елиза и да направим списък с имената на присъстващите. - Нямаше как да видят втори път и посланието, защото Елиза замина за Далечните острови заедно със стелианите и Акива. - Нищо чудно всеки от нас да е видял онова, което е искал да види.

- Може - съгласи се Карнасиал. - Но аз тебе те видях.

Кару не можеше да му отвърне със същото. Тя не го беше видяла. В сиянието на това послание различи себе си и Акива, застанал плътно до нея. И се вкопчи в този образ като удавник за сламка.

Вярваше, че ще дойде време, когато дългът и на двамата ще бъде изпълнен и те ще могат да се съберат заедно - или поне ще могат да усучат, преплетат и съберат своите задължения в едно цяло. Ако им е писано завинаги предано да робуват на своята орисия, то нека поне й робуват предано на един и същи континент, а защо не и под един покрив.

Някой ден.

И дано това стане преди Скараб да ги е призовала под своите знамена за битка с нетилъм.

Кога ли щеше да стане? Едва ли скоро. Тази война не беше нещо, за което копнееш да се случи час по-скоро. Самата идея за нея била посрещната на нож след завръщането на стелианите у дома, както разправяше Карнасиал - той редовно получаваше мислени послания от своя народ.

Но съпротивата не била всеобща. Явно мнозина бяха застанали на страната на своята царица с надеждата, че в по-далечно бъдеще това ще ги освободи от дълга им да поддържат воала невредим.

- Имаш ли новини от дома? - позволи си да попита Кару. Той понякога й носеше вести от Акива и тя се надяваше, че и днес може да има нещо.

Карнасиал кимна.

- Отпреди две нощи. Всички са добре.

- Всички са добре? - повтори тя и съжали, че не може да борави толкова умело само с едната вежда като Зузана, за да покаже точно какво мисли за изчерпателността на тази новина. -Ама наистина ли всички?

- Даже повече от добре - потвърди той. - Царицата е у дома, воалът заздравява и наближава сезонът на сънищата.

Кару можеше и сама да се досети, че воалът заздравява, защото Акива вече не черпеше от него, и че обичайното равновесие е отново възстановено, но не разбираше какво означава сезон на мечтите. Затова попита.

- Това е... едно хубаво годишно време - отвърна Карнасиал прегракнало и отклони поглед.

- О! - откликна тя, но все още не разбираше нищо. - Колко хубаво?

Гласът му беше все така дрезгав, когато й отговори.

- Това изцяло зависи с кого ще го споделиш.

Този път Кару беше тази, която отвърна очи.

О!

После нахлузи ботушите и събра косата си с парче плат, което откъсна от едната от общо двете си ризи. Чист каприз. Донеси ластичета, мислено се обърна тя към Зузана, съжалявайки, че не владее телестезията.