Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 301

С изключение на сънищата.

Някои сутрини, щом се събудеше внезапно от първия звън на чуковете, имаше чувството, че е запратена обратно в реалния живот от една чудна златна сфера, където всичко беше някак замъглено - все едно гледката е размазана от сълзи в очите. Ясни оставаха единствено чувствата; това й напомняше първия досег с някоя душа, след като отвори кадилницата или още докато я търси над мъртвото тяло. И макар никога да не беше докосвала неговата душа - за щастие той не беше умирал, - тя имаше чувството, че усещането ще е много нежно, като да стоиш на припек.

Топлина и светлина, а присъствието на Акива беше толкова силно, че почти чувстваше своята ръка върху сърцето му, а неговата - върху своето.

Тази сутрин това чувство беше особено завладяващо. Тя продължи да лежи неподвижно, а илюзорната топлина все още трептеше върху дланта и гърдите й. Не искаше да отваря очи, а да се върне обратно при него в златната сфера и да остане там завинаги.

С въздишка си спомни една глупава песничка от живота си на Земята, в която се казваше, че ако искаш да си спомниш сънищата, веднага след като се събудиш трябва да ги помамиш като малки котенца. В общи линии почти през цялото време се пееше: „Мац-мац, писи-писи, мац-мац, писи-писи, мац-мац, писи-писи...“ и това винаги я караше да се усмихва. Сега обаче усмивката й беше малко крива, защото колкото и да се надяваше песничката да свърши работа, не се получи.

В този момент иззад платнището при входа на палатката се разнесе тихо покашляне.

- Кару?

Гласът беше приглушен, та да не я разбуди, ако още спи, но щом видя очертания на входа силует и как утринното слънце рисува с лъчите си една здрава мускулеста ръка, сияйна като позлатата на олтар, тя подскочи като отпусната пружина.

Завивката беше изритана в краката и тя се надигна от леглото още преди да е осъзнала заблудата си.

Оказа се Карнасиал.

Не успя да скрие болката и разочарованието. Наложи се да покрие лицето си с ръце.

- Извинявай - каза след миг, потискайки мъката дълбоко в себе си, както правеше всяка сутрин, за да може да преживее поредния ден. После дръпна ръце от лицето си и се усмихна на стелианския маг. - Не мисли, че съм ужасена да те видя - посрещна го.

- Всичко е наред. - Той пристъпи вътре. Тя забеляза, че й носи чай и полагаемата се сутрешна порция хляб, така че можеха направо да тръгнат за работа. - Според мен е хубаво да знаеш как изглежда някой, който се радва да те види. Едва ли друг е посрещан точно по този начин. Поне на мен не ми се беше случвало, но ще го запомня за цял живот.