Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 302

- Може такава да ти е орисията, кой знае - каза Кару, поемайки чая. Някак беше подразбрала, че Карнасиал е имал нещо общо с царицата, но вече всичко е приключило; подозираше, че заради това се присъедини към тях като доброволец в Лораменди, вместо да се върне на Далечните острови с останалите. - Или е нещо като скол - продължи. Това беше високопланинско растение, чиято вонлива смола използваха за факлите в пещерите. - Расте само в трудни условия. - Никога няма да намериш скол в някоя обляна от слънце ливада, а само по голите чукари, покрити със скреж. Може би любовта, която ти разбива сърцето, е от същата порода и вирее единствено във враждебна среда.

Карнасиал поклати глава. Всъщност той не приличаше чак толкова на Акива, но тук постоянно го бъркаха с него, защото беше единственият стелианин в този край на света.

- Знаеш ли, че и той направи така - каза Карнасиал. - Първия път, когато го видяхме. Дошли бяхме да го убием. И гцяхме да приключим всичко още там, ако не се беше разбрало кой е всъщност. Скараб издаде някакъв звук, а той се обърна и се втренчи право в мястото, където тя стоеше невидима. Усмихваше се така, сякаш самата радост го е огряла в мрака. - Той помълча. -Защото мислеше, че си ти.

Ръката на Кару, с която държеше чая, взе да се тресе. Тя я подпря с другата, но и това не помогна особено.

- Кога се върнахте? - попита тя, за да смени темата. Той беше ходил до Астре като представител на стелианския двор. Лираз и Зири също пътуваха с него, за да се срещнат с Елион и Болейрос и да обсъдят плановете за настъпващата зима.

- Снощи - отвърна Карнасиал. - Някои от вашите също се върнаха с нас. Иксандер е бесен, защото според него изпуснал шанса да стане бог.

Бог. Звезден бог.

След мисленото послание на Близа непрекъснато обсъждаха какво ли може да означава това и в повечето случаи бяха на едно мнение, че няма разумно обяснение как така ще станат „богове“. Въпреки това ги свързваше необикновено единство и чувство за тържествена отговорност, приемайки новата си съдба. Щяха да станат част от осъществяването на един мит. Доскоро това беше легенда само на серафимите, но сега стана обща за всички. Вече нямаше значение дали са смъртни, или безсмъртни. Назряваше война, чийто епичен размах караше коленете им да се вдървяват и замъгляваше умовете им, защото те бяха сияйните воини, на които е съдено да прогонят мрака.

- Имам намерение от тук нататък да смятам себе си за богиня - беше заявила Зузана. - А вие може да вярвате в каквото си искате.

На Кару й се понрави идеята, че „може да вярва в каквото си иска“, сякаш реалността е някакъв ресторант, където си избираш от менюто. Ех, де да беше.

Три парчета торта, моля.

Карнасиал продължаваше да разказва за Иксандер.

- Заинатил се е, че по право му се полага да бъде един от звездните богове, защото искал да се върне в Киринските пещери заедно с теб, но вместо това са го пратили в Астре. По едно време се уплаших, че ще ме извика на двубой за моето място. - Той се усмихна.