Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 21

Съгледвачите на Тиаго докладваха, че в радиус от няколко километра около портала към Ерец не се виждат никакви серафими - това си беше облекчение, но въпреки това тя не можеше да се успокои. Докато Разгут е в ръцете на Яил, нищо не беше сигурно.

Не беше редно да тръгват - да бягат - от онова, което тепърва предстоеше, но какво друго им остава? В момента наброяваха едва осемдесет и седем химери - осемдесет и седем „зверове“ в очите на тукашния свят, които щяха да се превърнат в „демони“, ако Яил успееше да прокара някак идеята за своята святост. Твърде малобройни, за да го победят или да го принудят да се върне обратно. Ако сега го атакуват, не само щяха да загубят, но и щяха да помогнат на неговата кауза. Достатъчен беше само един поглед към воините - творения на Кару, за да предадат хората доброволно командването на ракетните установки в ръцете на Яил.

Заедно с извънбрачните на Акива обаче си струваше да опитат.

С този съюз той буквално се беше насадил в гнездо на стършели. Подхвърляйки идеята за него на химерите. И движейки се по бръснача на предателството, ако убеди бунтовническата армия да тръгне срещу най-дълбоко заложените си инстинкти. Кару си даваше сметка, че всяка следваща стъпка от тук нататък ще среща яростен отпор у по-голяма част от войската. За да стигнат мечтаното бъдеще, те трябваше да го отвоюват крачка по крачка. И кои бяха тези „те“?

Освен те двамата с „Тиаго“ само Исса и „Тен“ - всъщност Хаксая, не толкова свиреп воин, но същата буйна глава като истинската Тен - бяха посветени в тайната. Е, сега вече и Зузана и Мик.

- Какво ти става? - попита я недоумяващо Зузана щом оставиха Акива и Тиаго да преговарят. - Да не си се сдушила с Белия вълк?

- Нали ти е известно какво в случая означава „сдушила“? - уклончиво отвърна Кару. - Все едно да сипеш кръв във водата, за да привлечеш акулите.

- Вярно, използвах „сдушила“, но тая дума има и метафорично значение. Какво ти е направил? Добре ли си?

- Сега - да - отвърна Кару и макар да се почувства облекчена, задето може да осветли приятелите си по въпроса за „сдушаването“, не u достави никакво удоволствие, докато им разказваше истината за Зири. Те двамата се разплакаха, което сякаш отприщи и нейните сълзи и така окончателно затвърди увереността на всички присъстващи в своята слабост.

Тя това можеше някак да го преглътне, но, богове и звезден прах, Акива беше съвсем различно нещо. Мигар и него трябваше да убеди, че се е „сдушила“ с Белия вълк? Какво друго u оставаше? Сега химерите не я изпускаха от очи. Погледите на някои бяха просто любопитни -дали тя все още го обича? - но други я гледаха с подозрение, бяха готови да я заклеймят и виждаха заговорнически искри във всеки неин поглед. Не можеше да им направи такава услуга; ето защо в казбата трябваше да стои далече от Акива и Лираз и дори да не ги поглежда, докато лети в противоположния фланг на малкото им формирование.

Тиаго яздеше начело на войнството, възседнал воина Утем. Утем беше от вида виспенг, химери с тяло между кон и дракон, дълъг и змиевиден. Той беше най-едър и страховит сред химерите, а на гърба му Тиаго изглеждаше царствено като същински принц.