Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 23

- По-добре бъди мил с нея! - провикна се на химерски след него Кару. - Иначе ще те направя на Пегас при следващото ти прераждане!

- Не! - изрева в отговор той. - Само това не!

Той веднага уравновеси полета си, а Кару отново преживя един от онези мимолетни мигове, в които животът все още можеше да я изненадва. Замисли се какви бяха доскоро двете със Зузе, при това не толкова отдавна, само преди няколко месеца - пред триножниците в часовете по рисуване от натура, или пък качили крака върху масите ковчези в „Отровната магерница“. По онова време Мик все още беше само „цигуларчето“, просто любовна забежка, а ето го сега - лети заедно с тях към един непознат свят, докато Кару заплашва да накаже някакво чудовище за лошо поведение при следващото му прераждане!

За миг, въпреки тежестта на денка с оръжия, кадилниците и собствения u багаж - отделно бремето на дълга, вината заради сторената измама и неясното бъдеще на двата свята, - Кару се почувства с олекнала душа. Обнадеждена.

После долови смях, пропит от позната злоба, с ъгълчето на окото зърна махване на нечия ръка. Оказа се Кейта-Ейри, чакалоглавата жена саб, и Кару на мига осъзна какво е намислила. Държеше хамсите си - татуираните върху дланите u „дяволски очи“ - насочени към Акива и Лираз. Редом с нея Рарк правеше същото и двамата се заливаха от смях.

С надеждата, че серафимите са извън обсега на хамсите, Кару рискува да погледне към тях точно в мига, когато Лираз се преобърна във въздуха насред едно замахване с криле - дори на такова разстояние от позата на тялото u можеше да се види, че е бясна.

Явно серафимите не бяха извън обсега на хамсите. Акива бързо приближи сестра си и я удържа да не се нахвърли върху нападателите им.

Още смях - явно химерите ги бяха взели на подбив. Дланите на Кару се свиха в юмруци, скривайки нейните собствени хамси. Едва ли можеше да прекрати това - само щеше още повече да влоши положението. Със стиснати зъби проследи как Акива и Лираз се отдалечават на безопасно разстояние; случилото се приличаше на лоша поличба за това иначе дръзко начало.

- Добре ли си, Кару - дочу тя приглушен съскащ говор.

Извърна се. Лиссет размахваше криле редом с нея.

- Чудесно - отвърна Кару.

- Я гледай! Виждаш ми се напрегната.

Макар и от вида на Исса, Лиссет и нейният другар Ниск бяха два пъти по-тежки - дебели като питони, макар иначе усойници, с бичи вратове и широки плещи, смъртоносно бързи, снабдени с отровни зъби и неприсъщи за породата им криле. И всичко това беше дело на Кару, на нейните собствени ръце. Глупачка, глупачка.

- Ти за мен нямай грижа - сопна се тя на Лиссет.

- Там е работата, че не мога. Как да не се притеснявам за ангелската блудница?

Имаше време, при това съвсем не толкова отдавна, когато тази обида все още можеше да я жилне. Но вече не.

- Всеки от нас има много врагове, Лиссет - отвърна Кару, удържайки ведрия си тон. -Повечето са ни по рождение, нещо като наследствен дълг, но тези, които си създаваме сами, са друго нещо. Трябва много внимателно да ги подбираме.