Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 20
Лейни Тейлър
Ревенанти и извънбрачни заедно. В най-добрия случай щяха да представляват жалка гледка. В най-лошия това щеше да е фатално и за двете страни.
Въпреки лошите му предчувствия обаче, сякаш някакво сияние го помами - бъдещето, обляно в светлина, зовеше. Нямаше никакви излишни обещания, само надежда. И то не само надеждата, припламнала от едва доловимия жест на Кару. Поне той не смяташе така. Мислеше, че точно така трябва да постъпи и че това не е глупаво, а смело.
Само времето щеше да покаже дали е наистина така.
6. Преселението на зверовете
Кару веднъж вече беше ръководила преминаването на една малка армия от един свят в друг, при това не в най-добрите времена. Тогава повечето воини бяха без крила и на летящите се налагаше непрекъснато да правят курсове, ето защо Тиаго предложи да „освободят“ голяма част от тях, да съберат душите им и да ги пренесат в кадилници. „Бреме“, така наричаше той безкрилите им тела; неговото, това на Тен и на още неколцина от неговите лейтенанти, разбира се, бяха изключение - те трябваше да бъдат пренесени от по-едрите летящи ревенанти.
Този път обаче Кару беше щастлива да строи всички в двора и да установи, че малкото „бреме“ може да бъде поето от останалите и няма да се налага да го освобождават.
Ямата вече беше пълна догоре с тела.
Зърна я за последно от въздуха, докато се издигаше с останалите, и тя привлече погледа u като с магнит. От високо изглеждаше толкова малка, в дъното на виещата се пътека откъм казбата. Просто тъмна дупка в хълмистата земя с прашносив цвят, заобиколена от купчини изровена пръст и забити в тях лопати. Стори u се, че разпознава мястото, където я нападна Тиаго и даже тъмните ивици, които нищо чудно да бяха кръв. В най-далечния край на насипите, неразличим за никой от оцелелите, имаше още едно парче разровена земя - гробът на Зири.
Той беше плитък, въпреки това дланите u се покриха с мехури, докато го изкопае - нищо обаче не можеше да я накара да захвърли тялото на последния истински кирин в ямата при мухите и непоносимото зловоние. Все пак не успя да се отърве така лесно от мухите и зловонието. Наложи се да се надвеси над този кълбящ се към нея мрак с кадилницата на Зири, за да събере душите на Амзалаг и Оживелите сенки, убити от Вълка и неговите приближени само защото бяха застанали на нейна страна.
Щеше u се отново да са на нейна страна, а не в кадилницата, скътани на сигурно място, но се налагаше да останат там - поне засега. За колко дълго? Нямаше отговор. Все още не беше способна дори да си представи кога: едва след като всичко е приключило, в едни по-добри времена, когато измамата вече няма да е от значение.
Дали изобщо някога ще настъпи такова време?
