Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 19

И това изобщо не беше стара история. Насилническата природа на Тиаго. Сведените очи на Кару, нейната боязлива неувереност. Синините, драскотините. Въпреки това създанието, което стоеше сега пред Акива, приличаше на най-доброто проявление на Белия вълк: интелигентен, могъщ и здравомислещ. Достоен съюзник. Наблюдавайки го, Акива дори не знаеше на какво може да се надява. Ако Тиаго наистина беше такъв, тогава съюзът между тях имаше шанс и Акива би могъл да остане част от живота на Кару, макар и само периферна част. Най-малкото ще може да я вижда, за да е сигурен, че е добре. Ще намери възможност някак да изкупи греховете си и ще направи така, че тя да разбере. Освен това може да им се удаде да възпрат Яил.

От друга страна обаче, ако Тиаго наистина беше такъв - интелигентен, могъщ и здравомислещ - и стоеше рамо до рамо с Кару, направлявайки съдбата на своя народ, какво място можеше да има Акива до тях? А което е още по-важно - би ли могъл да изтърпи такава гледка?

- Има и нещо друго - продължи Тиаго. - Нещо, заради което съм ти задължен. Разбрах, че трябва да ти благодаря за душите на някои от моя народ.

Акива присви очи.

- Представа нямам за какво говориш - каза.

- Става въпрос за Хинтермост. Намесил си се при изтезанието на един от воините химери. Той успял да избяга и се върна при нас заедно с душите на целия си отряд.

Аха. Онзи кирин. Но как е възможно някой да знае, че Акива е сторил това?! Той не позволи да го видят. Нали призова птиците, до последната птичка на километри наоколо. Затова сега поклати глава, готов да отрича.

Лираз обаче го изненада.

- Той къде е? - обърна се тя към Тиаго. - Не го видях сред останалите.

Мигар специално го е търсила? Акива я стрелна с поглед. Тиаго обаче я гледаше съвсем открито, втренчено. Погледът му стана остър и се заби в нея.

- Той е мъртъв - каза след известно мълчание.

Мъртъв. Младият кирин, последният от племето на Мадригал. Лираз нищо повече не каза.

- Съжалявам да го чуя - обади се Акива.

Погледът на Тиаго отново се заби в него.

- Благодарение на теб обаче неговият отряд пак ще живее. И за да се върнем към нашата цел - неговият мъчител не е ли същият ангел, на когото сега трябва да се противопоставим?

Акива кимна.

- Яил. Командирът на Доминиона. Сега вече и император. Докато си приказваме тук, той набира сила и макар твоята дума да не струва пукната пара за мен, вярвам в едно: че можеш да го спреш. Затова, щом си сигурен, че твоите воини могат да различат един ангел от друг, за да се бият срещу Доминиона, а не срещу извънбрачните, тогава се присъедини към нас, пък каквото сабя покаже.

- Ние носим черно, а те - бяло, ако това ще ви е от полза - добави студено Лираз към Тен.

- Все тая - гласеше лаконичният отговор на вълчицата.

- Тен, ако обичаш - предупреди я Тиаго, после пак се обърна към Акива. - Точно така, каквото сабя покаже. - Той кимна утвърдително, без да откъсва очи от Акива - погледът му беше все така трезв и разсъдлив, без следа от жестокост; въпреки това Акива отново си спомни как разкъсваше гърлата на враговете си със зъби и усети, че стои на прага на някакво много лошо решение.