Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 15

Но Кару не можеше да откликне. Не и тук. Ниск и Лиссет бяха изостанали по склона подир другите и ги гледаха втренчено: Кару, „ангелската блудница“, и Акива, същият този ангел, си приказваха тихичко на езика на серафимите и Тиаго го допускаше? Тук нещо не беше наред. Вълка, когото те познаваха, досега щеше да е с окървавени зъби.

Всеки изминал миг подлагаше на изпитание тяхната измама; всяка произнесена сричка правеше търпението на Вълка още по-подозрително. Ето защо Кару сведе очи към изсушената от слънцето камениста земя и отпусна рамене като счупена кукла, каквато се очакваше да бъде.

- Това Тиаго трябва да реши - отвърна тя на езика на химерите и пак се опита да влезе в ролята си.

Опита.

Но не можеше да остави нещата така. След всичко, което се случи, Акива продължаваше да преследва тяхната илюзорна надежда. Сред потоците пролята кръв и купищата пепел, чийто мащаб дори не си бяха представяли в дните на своята любов, той се опитваше отново да възкреси надеждата. И какво друго оставаше? Нали точно това желаеше тя.

Трябваше да му даде някакъв знак.

Исса я стискаше за лакътя. Кару се облегна на нея, така че тялото на жената змия се озова между нея и зорките погледи на химерите; после бързо, толкова бързо, че се изплаши Акива да не го пропусне, тя вдигна ръка и докосна сърцето си.

То напираше да изскочи от гърдите u, докато се отдалечаваха. Ние сме началото, мислеше си тя и споменът за някогашната u вяра я превзе. Тази вяра идваше от Мадригал, нейното дълбоко потънало аз, която умря, вярвайки; споменът остро я пронизва. Кару се прислони към Исса и скри лице, за да не забележи никой как се изчервява.

Гласът на Исса беше толкова тих, че приличаше по-скоро на някоя от мислите, които се въртяха в главата u.

- Виждаш ли, дете. Сърцето ти не греши.

Родено от предателство и отчаяние, появило се насред враждебни зверове, прииждащи ангели завоеватели и измама, това беше като някакъв предугаждан взрив, това беше началото.

5. Игра на отгатни кой кой е

Акива не го пропусна. Забеляза, че докато Кару се обръщаше, върховете на пръстите u бегло докоснаха гърдите там, където е сърцето, и в този миг беше възнаграден за всичко. За риска; за това, че стомахът му се сви на юмрук, докато се насилваше да говори с Вълка; даже за напиращото недоверие у Лираз, застанала до него.

- Ти си полудял - изрече само с устни тя. - Аз също имам армия?! Ти нямаш никаква армия, Акива. Ти си само част от една армия. Има разлика.

- Знам го - отвърна той. Нямаше право да предлага подобно нещо. Братството на извънбрачните ги чакаше в Киринските пещери; истината се простираше само дотук. Всички те бяха осъдени по рождение да се превърнат в оръжия. Не синове и дъщери, дори не мъже и жени, а просто оръжия. Е, сега вече бяха оръжия, които сами избират своята цел; но дори да се бяха обединили около Акива, за да се опълчат срещу Империята, това не предполагаше и съюз с техния смъртен враг. - Аз ще ги убедя - продължи той и в обзелото го въодушевление - Кару беше докоснала сърцето си, - наистина го вярваше.