Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 14

- Вие също - каза.

Точно както би постъпил Вълка. Той никога не беше вярвал на Кару, само я използваше и я оплиташе в лъжите си, така че в този случай несъмнено би я отпратил заедно с останалите. И както Зири изпълни достойно ролята си в това представление, така и тя пое своята. Дори да беше тайната движеща сила в това ново начинание, благословено от Бримстоун и Войнолюбеца, в очите на воините химери тя оставаше - поне засега - момичето, което се довлече потънало в кръв от ямата.

Счупената играчка на Тиаго.

В момента не им оставаше друго, освен да тръгнат от самото начало, а това беше ямата -гроб, кръв, смърт и лъжи, - затова нейният единствен шанс бе да поддържа илюзията. Тя кимна покорно на Вълка и усети разяждаща болка да прерязва стомаха и, щом видя как очите на Акива потъмняват. Но в сравнение с неговата реакцията на Лираз беше още по-страшна. Тя я гледаше с презрение.

Това вече и беше трудно да приеме.

Вълка е мъртъв, прищя и се да изкрещи. Аз го убих. Затова не ме гледайте така! Естествено, не можеше да го направи. Точно в този момент трябваше да призове цялата си воля, за да изглежда слабоволна.

- Хайде - и Кару подкара Исса, Зузана и Мик напред.

Но Акива нямаше намерение да я пусне толкова лесно.

- Почакай. - Говореше езика на серафимите, който никой друг освен Кару не разбираше. -Не съм дошъл да приказвам с него. Исках да останем насаме, за да ти дам право на избор, стига да мога. Трябва да разбера какво е твоето желание.

Какво е нейното желание?! Кару потисна надигащата се истерия, която застрашително приличаше на смях. Ако в този живот имаше поне бледа сянка на онова, което тя желаеше! При дадените обстоятелства обаче не беше ли точно това, към което се стремеше? В момента смътно осъзнаваше смисъла на случилото се. Съюз. Бунтовниците химери всъщност се бяха обединили с извънбрачно родените братя и сестри на Акива, за да превземат Империята?!

Казано простичко, това си беше същинска лудост.

- Дори да се обединим - каза тя, - те пак ще ни превъзхождат по численост, и то с много.

- Съюзът е нещо повече от бройката мечове - отвърна Акива. Когато заговори отново, гласът му приличаше на ехо от един предишен живот. - Първо, само някои, после - повече.

Кару се втренчи в него, забравила за миг ролята, която играеше; после се опомни и насила сведе поглед. Първо, само някои, после - повече. Това беше отговорът на въпроса u дали и други ще се присъединят към тяхната мечта за мир. „Това е началото“, беше казал с ръка на сърцето само няколко мига по-рано Акива, преди да се обърне към Тиаго. Никой друг не можеше да проумее смисъла на неговите думи, само Кару, и тя почувства как жаравата на тази мечта опърли сърцето u.

Ние сме началото.

Тя му го беше казала преди много време; сега той u отвръщаше със същите думи. В това беше смисълът на предложението му за съюз: миналото, бъдещето, покаяние, прераждане. Надежда.

В това беше смисълът на всичко.