Читать «Сънища за богове и чудовища» онлайн - страница 12

Тиаго се раздвижи.

- Е, тогава да разберем дали вече не са успели.

Той огледа воините си и те отвърнаха на погледа му, целите нащрек, премервайки всяко свое движение. Какво ли крои, сигурно се питаха, защото явно не беше каквото изглежда на пръв поглед. Всеки момент трябваше да заповяда ангелите да бъдат избити. Явно всичко е част от някаква по-далечна стратегия. Няма как да е другояче.

- Оора, Сарсагон - нареди той, - съберете отряди от най-бързите и най-хитрите. Искам да знам дали Доминионът е вече пред нашите врати. Ако е така, задръжте го на всяка цена. Пазете портала. Нито един ангел да не премине жив през него. - Вълчата му усмивка издаде насладата от мисълта за мъртвите ангели и Кару забеляза, че по лицата на някои от воините напрежението се разсея. Ето това вече му беше съвсем присъщо, колкото и странно да се беше държал досега: Вълка предвкусваше удоволствието от пролятата кръв на серафимите. - Щом сте сигурни, пратете вест. Сега вървете. - Заповяда и те се подчиниха.

Оора и Сарсагон подбраха своите воини с бързи решителни жестове, проправяйки си път през множеството. Баст, Кейта-Ейри, грифоните Вазра и Аштра, Лиливет, Хелгет, Емилион.

- Всички останали се връщайте обратно в двора на казбата. И бъдете готови за тръгване, ако новините са в наша полза. - Генералът помълча. - Или се пригответе за битка, ако не са. - И пак, само с намек за усмивка, успя да внуши, че би предпочел кървавата развръзка.

Добре свършена работа - в тревогите на Кару се провидя бледа надежда. Най-добре беше да се действа без отлагане, заповедите бяха дадени и изпълнени. Откликът на нарежданията беше незабавен и непоколебим. Командващият се обърна и тръгна нагоре по хълма. Ако Зири и занапред успееше да командва по същия безпрекословен начин, тогава дори и най-вироглавите отряди ще се надпреварват за неговото одобрение.

Работата обаче беше там, че не всички горяха от желание да угодят на командира. Едната беше Исса, която в момента слизаше с предизвикателни движения надолу по склона точно срещу тълпата воини, а и лейтенантите на Тиаго не бяха за пренебрегване. С изключение на Сарсагон, който получи директна заповед, всички останали от антуража на Вълка останаха плътно скупчени около него. Тен, Ниск, Лиссет, Рарк и Вирко. Същите тия химери, чиито коварни козни оставиха Кару насаме с Тиаго при ямата - без Тен, която допусна фаталната грешка да се заеме лично с Исса и сега беше толкова Тен, колкото и Тиаго беше Тиаго - заради което ги мразеше. Изобщо не се съмняваше, че стига той да поиска, те ще я замъкнат при него; можеше само да се радва, че в момента не смята това за необходимо.

Сега тяхното оставане изглеждаше дори зловещо. Не последваха заповедта на Тиаго, защото явно се имаха за нещо повече и тя не се отнася за тях. Очакваха да получат друго нареждане. Погледите им към Акива и Лираз не оставяха никакво съмнение каква точно заповед очакват.