Читать «Владение на мрака» онлайн - страница 9

Това будеше у нея желание да го убие.

Вместо това тя продължаваше да се катери по клоните на родословното им дърво в търсене на идеалния кандидат. Само седмица преди днешната ужасна присъда бе стигнала до последната задънена улица. Имаше само една последна възможност. И тя беше онази, до която Миша се бе молила да не трябва да прибягва.

Преди мислите й да я поведат по-нататък в тази посока, нечия сянка падна върху нея. Миша вдигна очи, готова да се държи рязко с всеки, който се опитваше да наруши уединението й.

— Джон — произнесе тя уморено.

— Казах си, че ще те открия някъде тук. Това е третото заведение, в което влизам — каза той и се промъкна в сепарето, нагласяйки се несръчно така, че да седне под прав ъгъл спрямо нея, достатъчно близо, за да могат да се докоснат, ако някой от двамата проявеше такова желание.

— Нямах сили да се прибера в празния апартамент.

— Да, разбирам. Какво ти казаха? — ъгловатото му лице се сгърчи в тревожна гримаса. Миша си каза, че това, което го безпокои, не е заключението на консултанта. Той продължаваше да вярва, че безценният му син е по някакъв начин недосегаем за болестта. Онова, което тревожеше Джон, беше нейната реакция.

Тя посегна към ръката му, търсейки едновременно близост и утеха.

— Време е. Не му дават повече от шест месеца без трансплантация.

Гласът й прозвуча студено дори на нея самата. Но тя не можеше да си позволи топлота. Беше се вледенила и топлотата щеше да я разтопи, а мястото не беше подходящо за изблици на скръб и обич.

Джон стисна здраво пръстите й.

— Може още да не е късно — каза той. — Може би ще…

— Моля те, Джон. Не сега.

Раменете му изопнаха плата на сакото, тялото му се стегна от нежеланието да загърби несъгласието си.

— Е — издишването му напомняше на лека въздишка, — предполагам, това означава, че ще започнеш да търсиш онова копеле?

Сряда, 27 юни 2007

Гленротес

Карен почеса глава с химикалката. „Защо все на мен ми се падат такива?“

— Защо започвате да търсите баща си едва сега?

Забеляза как около устата и очите на Миша пробяга сянка на раздразнение.

— Защото съм израснала с убеждението, че е егоистично копеле, стачкоизменник. Постъпката му е откъснала майка ми от естествената й среда. Заради това, което бе направил, ме тормозеха в детската градина и в училище. Не мислех, че човек, който може да зареже семейството си в калта, ще се загрижи особено за внука си.