Читать «Владение на мрака» онлайн - страница 11

— Не, имам да върша още неща — отвърна Миша, подразнена от нежеланието на майка си да приеме сериозно търсенията й. — Все трябва да има някой, който да е поддържал връзка с него. С кого може да е разговарял? С кого би споделил намеренията си?

Джени се поизправи и постави тенджерата на старомодната газова печка. Миша и Джон предлагаха да сменят очуканата и ожулена печка всеки път, когато идваха на наподобяващата водевилно изпълнение неделна вечеря, но тя отказваше с дразнещия вид на мъченица, който придобиваше при всяко добронамерено предложение за помощ.

— И в това отношение нямаш късмет — тя се отпусна на един от двата стола, поставени край малката маса в тясната кухничка. — Той имаше само един истински приятел. Анди Кар. Убеден комунист, такъв беше Анди. Казвам ти, през 1984 бяха останали много малко поддръжници на червеното знаме, но Анди беше един от тях. Работеше в профсъюзите още преди стачката. Двамата с баща ти бяха първи приятели още от ученическите години.

— Е, и къде мога да намеря Анди Кар? — Миша седна срещу майка си, забравила за миг намерението да си върви.

Лицето на майка й се изкриви в иронична гримаса.

— Горкият човечец. Ако успееш да откриеш Анди, си наистина голям детектив — тя се приведе напред и потупа Миша по ръката. — Той е още една от жертвите на баща ти.

— Какво искаш да кажеш?

— Анди обожаваше баща ти. Гледаше го така, сякаш от устата му се ронеха бисери. Горкият Анди. Стачката го подложи на голям стрес. Вярваше в стачката, в борбата, но му се късаше сърцето, като виждаше пред какви трудности са изправени хората му. Беше на ръба на нервна криза и хората от местния стачен комитет го накараха да си вземе отпуск по болест малко преди баща ти да си вдигне чуковете. После никой така и не го видя. Беше отишъл да живее в някаква пустош на майната си, така че никой не забеляза нещо необичайно. — Жената въздъхна тежко, уморено. — Прати картичка на баща ти от някакво място на север. Но разбира се, баща ти междувременно беше станал стачкоизменник и така и не я получи. По-късно, когато Анди се върна, оставил бележка на сестра си, в която пишело, че не издържа повече. Самоуби се, горкият.

— Какво общо има това с баща ми? — попита Миша.

— Винаги съм мислела, че измяната на баща ти за него се е оказала сламката, пречупила гръбнака на камилата — лицето на Джени изразяваше смесица от лицемерна набожност и самодоволство. — Това е накарало Анди да превърти.

— Не можеш да твърдиш такова нещо — Миша се отдръпна възмутено назад.

— Не съм единствената тук, която е на това мнение. Ако баща ти е споделил нещо с някого, този някой е бил Анди. А това бреме би дошло в повече на крехката му душевност. Отнел е живота си със съзнанието, че единственият му истински приятел е предал всичко, в което са вярвали. — След това мелодраматично заключение Джени се изправи и свали морковите от лавицата. Беше ясно, че слага точка на обсъждането на Мик Прентис.