Читать «Владение на мрака» онлайн

Вал Макдърмид

Владение на мрака

Посвещавам тази книга на паметта на Мег и Том Маккол, мои баба и дядо по майчина линия. Те ми показаха какво е обичта, изградиха у мен обществено съзнание и никога не забравиха срама, който са изпитвали, когато е трябвало да се редят на опашка пред благотворителна кухня, за да могат да нахранят децата си. Благодарение на тях израснах, обиквайки морето, горите и творчеството на Агата Кристи. Дължа им много.

Благодарности

Всичко започна, когото Кари Фър („госпожа Шапиро“) се натъкна на странна находка в запустялата къща, намираща се по-надолу на хълма. Семейство Джорджи от Чочола, квартал на Сиена, направиха своите предположения, прекрасната мама Роза ни хранеше като крале и ни учеше като малки деца; Марино Гарафи продължава да отглежда великолепни прасета, и, разбира се, да ги коли. Приятелството, добротата и щедростта на тези хора озаряват моите лета.

Що се отнася до Файф, благодаря на майка ми за нейните спомени; на многото миньори и музиканти, чиито песни и разкази са вплетени в моите спомени от детството; на феновете, които също като мен поддържат отбора „Райт Роувърс“ и ми подсказаха, че е време да напиша отново книга, чието действие да се развива на територията на „кралство“ Файф; и на общността, сред която израснах, пострадала тежко от стачката през 1984 година и нейните последици.

Както винаги, професор Сю Блек прояви щедрост със своите експертни съвети, което ми напомня да подчертая, че грешките са си мои.

Някои от хората, благодарение на които написването на тази книга стана възможно, вече не могат да получат благодарностите ми. Баща ми, Джим Макдърмид, двамата ми дядовци — Том Маккол и Доналд Макдърмид — и двамата миньори, както и моят „почетен“ чичо, Доди Арнолд, отвориха пред мен вратите към света на работниците, свят, чиито изисквания съкратиха живота им.

И накрая, благодарности към екипа, който винаги изисква от мен да направя от книгата най-доброто, на което съм способна — моя издател, Джулия Уиздъм, моя редактор Ан О’Брайън и моя литературен агент, Джейн Грегъри. Не бива да забравям и Кели и Камерън, които проявяват забележително търпение.

Сряда, 23 януари 1985

Нютън ъв Уиймс

Гласът е мек като мрака, който ги заобикаля.

— Готов ли си?

— По-готов не мога да бъда.

— Каза ли й какво да прави?

Думите започват да препускат забързано, в препъващ се поток.

— Не се тревожи. Тя е наясно. Не си прави илюзии кой ще го отнесе, ако стане издънка. — Резки думи, рязък тон. — Не тя ме безпокои сега.

— Какво трябва да означава това?

— Нищо. Не означава нищо, съвсем нищо. Нямаме избор. Не и тук, не и сега. Просто ще направим онова, което трябва да бъда направено. — Думите отекват кухо, с фалшива смелост. Трудно е да се предположи какво прикриват. — Хайде, да се заемаме.

Така започва всичко.

Сряда, 27 юни 2007

Гленротес

Младата жена прекоси забързано фоайето. Ниските й токове потракваха ритмично по пода, покрит с линолеум, помътнял от стъпките на преминалите по него стотици хора. Докато тя приближаваше към гишето, цивилният служител в приемната си каза, че му прилича на човек с мисия. От друга страна, повечето от посетителите тук бяха такива. Те обикновено не обръщаха внимание на плакатите с призиви за предотвратяване на престъпления и информираност на обществеността, които покриваха стените — бяха повлечени от потока на собствената си целеустременост.