Читать «Владение на мрака» онлайн - страница 6
Вал Макдърмид
— Все пак — каза тя, — имам нужда и от вашите данни.
Миша сви вежди за миг, после съобщи адрес в Единбург.
Той не говореше нищо на Карен, чиито познания за социалната география на столицата, макар тя да се намираше едва на трийсет мили от тук, бяха ограничени.
— И искате да съобщите за изчезнало лице — отбеляза тя.
Миша подсмръкна силно и кимна.
— Баща ми. Мик Прентис. Е, всъщност Майкъл, ако държите на точността.
— А кога е изчезнал баща ви?
Карен си каза, че сега вече ставаше интересно. Ако изобщо имаше възможност случаят да стане интересен.
— Както казах на онзи човек в приемната, преди двайсет и две години и половина. В петък, на 14 декември 1984, го видяхме за последен път — Миша Гибсън смръщи предизвикателно вежди.
— Струва ми се, че сте изчакали доста дълго, преди да съобщите за изчезването му — каза Карен.
Миша въздъхна и извърна глава така, че да може да гледа през прозореца.
— Не считахме, че е изчезнал. Всъщност не.
— Не разбирам. Какво ще рече „всъщност не“?
Миша се обърна към нея и срещна спокойния поглед на Карен.
— Говорите като местен човек.
Питайки се накъде върви разговорът, Карен отвърна:
— Израснала съм в Метхил.
— Така. Е, не искам да ви засягам, но годините ви са достатъчно, за да помните какво ставаше тук през 1984 година.
— Миньорската стачка?
Миша кимна. Брадичката й беше все така високо вдигната, погледът — предизвикателен.
— Израснах в Нютън ъв Уиймс. Баща ми беше миньор. Преди началото на стачката работеше в мината „Лейди Шарлот“. Сигурно знаете какво се говореше — че никой не е по-непреклонен от миньорите от „Лейди Шарлот“. Въпреки това през една декемврийска нощ, девет месеца след началото на стачката, половин дузина от тях изчезнаха. Е, казвам „изчезнаха“, но всички знаеха каква е истината — че са заминали за Нотингам, за да се присъединят към стачкоизменниците. — Лицето й се сгърчи силно, сякаш се опитваше да се пребори с физическа болка. — За петима от тях никой не беше учуден, че са предали каузата. Но според майка ми всички били потресени, когато разбрали, че баща ми се е присъединил към тях — включително и самата тя. — Тя изгледа умолително Карен. — Била съм прекалено малка, за да помня. Но всички твърдят, че той е стоял твърдо зад профсъюзите, бил последният, за когото можело да се предположи, че ще стане стачкоизменник. — Тя поклати глава. — Но от друга страна, какво по-различно биха могли да помислят?
Карен отлично разбираше как се е отразило подобно предателство на Миша и майка й. Сред радикално настроените миньори от Файф съчувствието беше запазено за онези, които проявяваха сила да издържат. Постъпката на Мик Прентис бе принизила автоматично семейството му до нивото на парии.
— Сигурно е било трудно за майка ви — каза тя.
— В известен смисъл е било много лесно — каза с горчивина Миша. — За нея това е бил краят. За нея той все едно бил мъртъв. Не искала да има нищо общо с него. Пращал пари, но тя ги дарявала на стачния фонд. По-късно, след края на стачката, ги дарявала на взаимоспомагателния миньорски фонд. Израснах в дом, в който името на баща ми не се споменаваше.