Читать «Владение на мрака» онлайн - страница 2

Тя се насочи към него. Устните й бяха здраво стиснати, така че наподобяваха права линия. Той си каза, че не е лоша на вид. Но като повечето жени, които влизаха тук, и тя не беше в най-добрата си форма. Би изглеждала по-добре с малко повече грим, който би подчертал яркосините й очи. А би могла и да облече нещо, подчертаващо фигурата по-добре от тези джинси и спортната блуза с качулка. Дейв Крукшанк отправи към нея стандартната си професионална усмивка и каза:

— С какво мога да ви помогна?

Жената отметна леко глава назад, сякаш се готвеше да отбранява позициите си.

— Искам да съобщя за изчезнал човек.

Дейв се постара да прикрие досадата и раздразнението си. Ако не бяха отвратителни съседи, обикновено ставаше дума за така наречените „изчезнали“ хора. Жената беше прекалено спокойна, за да става дума за изчезнало малко дете или избягал от къщи тийнейджър. Скандал с гаджето — вероятно за това ставаше дума. Или изкукуригал дядо, който е отпрашил нанякъде. Обичайната шибана загуба на време. Той измъкна бележник изпод гишето, постави го пред себе си и посегна за химикалка, но не свали капачето; имаше един ключов въпрос, който трябваше да постави, преди да започне да записва какаото и да било.

— Кога е изчезнал човекът?

— Преди двайсет и две години и половина. От петък, 14 декември 1984 година, ако трябва да бъда точна — Тя сведе брадичка и раздразнението помрачи чертите й. — Надявам се това да е достатъчно отдавна, за да приемете сериозно случая.

* * *

Сержантът от криминалната полиция Фил Пархатка изгледа края на видеоклипа, после затвори прозореца.

— Казвам ти — отбеляза той, — ако някога е имало подходящо време да се занимава човек със студени досиета, то е сега.

Инспектор Карен Пири едва повдигна поглед от досието, което преглеждаше.

— И защо?

— Логично е. Намираме се в разгара на войната срещу терора. Току-що гледах как нашият местен представител в парламента се нанася на „Даунинг Стрийт“ номер 10 с госпожата си. — Той скочи от мястото си и отиде до миниатюрния хладилник, поставен върху шкафа с папките. — Ти какво би предпочела да правиш? Да правиш разкрития по студени досиета, или да внимаваш чалмалиите да не взривят нещо насред нашия участък?

— Значи според теб това, че Гордън Браун стана премиер, ще превърне Файф в прицел на терористите? — Карен отбеляза с пръст мястото, до което беше стигнала, и се съсредоточи върху това, което казваше Фил. Започна да й става ясно, че бе задълбала прекалено надалеч в миналото, за да е в състояние да преценява опасностите на настоящето. — Така и не обърнаха внимание на избирателния район, чийто представител бе Тони Блеър, преди да стане премиер.

— Така е — Фил надникна в хладилника и се поколеба дали да избере „Ирн Бру“ или „Вимто“. Макар и трийсет и четиригодишен, все още не можеше да се откаже от безалкохолните напитки, които бе обичал като дете. — Но тези хора се наричат „Ислямски джихад“, а Гордън е син на свещеник. Не бих искал да съм на мястото на нашия началник на полицията, ако онези решат да гръмнат някогашната църква, в която е служил баща му, за да привлекат вниманието към себе си. — Той избра „Вимто“. Карен потръпна отвратено.