Читать «Владение на мрака» онлайн - страница 12

Сряда; 27 юни 2007

Гленротес

Карен погледна крадешком часовника си. Каквито и положителни качества да притежаваше Миша Прентис, лаконичността не беше едно от тях.

— Така че с Анди Кар се е стигнало до мъртва точка в буквалния и преносен смисъл?

— Майка ми е на това мнение. Но доколкото разбирам, така и не са открили тялото му. Може пък да не се е самоубил — отвърна Миша.

— Невинаги ги намират — каза Карен. — Понякога морето ги задържа за себе си — или пък пустошта. В тази страна все още има много големи пусти пространства.

По лицето на Миша се изписа примирение. Карен си каза, че явно е привикнала да вярва на това, което й казват. И майка й несъмнено го знаеше. Може би нещата не бяха толкова ясни и категорични, колкото ги бе представила Джени Прентис на дъщеря си.

— Така е — каза Миша. — А майка ми каза, че е оставил някаква бележка. Дали полицията я съхранява все още?

Карен поклати глава.

— Съмнявам се. Ако някога е била при нас, сигурно са я върнали на близките му.

— Дали е имало следствие? Нали бележката би била необходима за него?

— Имате предвид разследване на инцидент с фатален изход — каза Карен. — Не и ако трупът не е бил открит. Ако има досие, то ще се води към случаите на безследно изчезнали лица.

— Но той не е изчезнал. Сестра му го е обявила за мъртъв. Баща им и майка им загинали в катастрофата с ферибота край Зеебрюге, но доколкото знам, баща им докрай отказвал да повярва, че Анди е мъртъв, затова и не бил променил завещанието си, за да остави къщата на сестра му. Наложило се да заведе дело, за да бъде обявен Анди за мъртъв и тя да може да наследи родителите си. Така каза най-малкото майка ми.

По лицето на Миша не се забелязваше и сянка от съмнение.

Карен записа в бележника „Сестрата на Анди Кар“ и постави звездичка след думите.

— Следователно, ако Анди се е самоубил, се връщаме към стачкоизменничеството като единствено логично обяснение за изчезването на баща ви. Правили ли сте опит да се свържете с хората, с които се предполага, че е заминал?

Понеделник, 25 юни 2007

Единбург

Беше девет и десет, понеделник сутринта, а Миша вече се чувстваше изтощена. По това време трябваше да е в детската болница, да се занимава с Люк. Да играе с него, да му чете, да убеждава терапевтите да разширяват заниманията си с него, да обсъжда плановете за лечение с лекарите, да влага цялата си енергия в опитите си да ги убеди, че синът й може да бъде спасен. А ако имаше възможност да бъде спасен, те всички бяха длъжни да не го лишават и от най-дребната трохичка от съществуващите поддържащи терапии.

А вместо това седеше на пода, облегната на стената, със свити колене и телефон в скута, бележникът беше на пода до нея. Казваше си, че събира сили да се обади, но дълбоко в себе си съзнаваше, че бездействието й се дължи на преумора.