Читать «Преследвачът» онлайн - страница 36

— Може би сега те ще разберат защо бяхме така обидени, докато преследваха жестокия йоркширски убиец, а мъжете предлагаха за самотните жени да има полицейски час — се бе подиграла една от тях на Карол.

Изтощена от бъркотията, тя се бе върнала с колата в участъка, за да се зарови из папките на текущите разследвания.

Стаята на Следствения екип бе някак странно тиха, тъй като детективите бяха навън в Темпъл Фийлдс, където провеждаха различни разпити или възползваха от няколкото си почивни часа да ударят по едно-две питиета, да се отдадат на разпускащ секс или жадуван сън. Тя вече успя да си размени любезности с нейни колеги, които работеха по другите две разследвания за убийствата. Те неохотно се бяха навили да й предоставят достъп до събраните материали, като подчертаха, че първото, което трябва да направи сутринта, е да ги върне обратно на бюрата им. Точно това беше очаквала — повърхностно сътрудничество, макар че в реални условия смяташе, че ще й причинят даже по-големи проблеми.

Когато пресече вратата на кабинета си, тя бе ужасена от огромната камара бумаги на бюрото й. Купища различни изложения, съдебни и патологични доклади, а папките със снимките направо заринаха кабинета й. Защо, за бога, Крос не бе склонил да използват компютърната система „ХОЛМС“ за по-ранните убийства? Тогава поне всички тия материали щяха да бъдат достъпни в компютъра, включени в индекс и с направени препратки! Това много я ядосваше. Единственото, което трябваше да направи при това положение, бе да убеди някой от съставителите на азбучния списък по системата „ХОЛМС“ да напечата съответните неща за Тони. Тя простена и затвори вратата след себе си, като остави бъркотията в кабинета си. Мина през пустите коридори до скучната стая на сержанта. Беше настъпило времето да провери дали се спазват инструкциите на Брандън към всички рангове да й сътрудничат. Без още един чифт ръце тя никога не би успяла да отхвърли толкова много работа за един ден.

Даже с неохотното съгласие на един дежурен полицай да я дари с помощта си беше истинска борба да прехвърли всички материали. Карол прегледа набързо полицейските доклади, като изваждаше всичко, което й се струваше, че е от значение, и го подаваше на полицая да го преснима. Дори така пред очите й оставаше една обезсърчителна камара документи, които тя и Тони трябваше да прегледат. Когато помощникът й приключи в шест, Карол уморено натовари фотокопията в два кашона и се помъкна надолу към колата си с тях. Направи си пълен комплект от снимките на всички жертви, както и местата на престъпленията. Попълни един формуляр, за да изиска необходимите нови копия за разследващите екипи, за да смени тези, които тя бе взела.