Читать «Преследвачът» онлайн - страница 34

Накрая разпита няколко подбрани жени, които работеха за тези телефони. Едно нещо беше общо за всичките — те страдаха от усещането, че са изнасилвани и унижавани, макар че някои от тях го прикриваха чрез презрението в гласа, с който говореха на клиентите си. Тони си беше направил няколко извода, но докладът, който написа по-късно, не включи всички. Някои той умишлено отстрани, защото бяха твърде странни и ексцентрични, други пък защото се опасяваше, че могат да разкрият прекалено много за собствената му психика. Сред премълчаното бе и убеждението му, че отношението на един мъж, който преди е наричал тези линии мръсни телефонни обаждания, би било коренно различно от реакцията на една жена в същата ситуация. Вместо да треснат слушалката или да съобщят в телефонната компания, повечето от тези мъже или биха се отдали на забавлението, или биха се възбудили. И в двата случая те биха искали да чуят повече.

Сега се опитваше да разбере защо, обратно на другите телефонни жрици на любовта, тайнствената непозната намираше секса по телефона с непознат толкова привлекателен. Това, от което Тони се нуждаеше, бе да задоволи интелектуалното си любопитство, което бе поне толкова силно, колкото и желанието му да изследва сексуалното поле, което тя разкри пред него. Може би трябваше да обмисли предложение за среща. Мислите му бяха прекъснати от звъна на телефона. Тони се засили да вдигне, но ръката му замръзна по средата на механичното посягане към слушалката.

— О, за бога! — промърмори той нетърпеливо и разтърси глава като гмуркан, изплувал на повърхността. Вдигна слушалката и каза:

— Тони Хил.

— Доктор Хил, обажда се Карол Джордан.

Той не каза нищо, но усети облекчение, че мислите му, които извикваха образа на мистериозната жена, изведнъж се пръснаха.

— Следовател Джордан. Полицията в Брадфийлд, не помните ли? — продължаваше да говори Карол в безмълвната слушалка.

— Да, да, здравей. Извинявай, тъкмо се опитвах да… да разчистя малко територия на бюрото си — заекна Тони, а левият му крак започна да трепери като чаша чай във влак.

— Наистина съжалявам, но няма да съм в състояние да свърша до десет. Господин Брандън свиква целия екип на кратък инструктаж и не смятам, че ще е много разумно да го пропусна.

— Да, разбира се — съгласи се Тони, докато със свободната си ръка взе химикал и нахвърли щрихите на един нарцис. — Ще ти бъде достатъчно трудно да действаш като посредник и без да даваш вид, че не си част от екипа. Не се тревожи. Разбирам положението.

— Благодаря. Виж, не смятам, че този инструктаж ще продължи дълго. Ще дойда при теб веднага щом мога да се измъкна. Най-вероятно около единайсет, ако това не пречи на твоето разписание.

— Става — съгласи се Тони и отдъхна, че няма да има много време да мъти главата си с объркани мисли, докато се захванат за работа. — Нямам никакви работни срещи за днес в бележника, така че върши си работата. Няма да ми объркаш програмата.

— Добре тогава. Доскоро.

Карол остави телефона. До тук добре. Поне един човек да не изглежда роб на професионалното си его, както експертите, с които си бе имала работа. И за разлика от повечето мъже той разбираше вероятните трудности, които я очакваха, съчувстваше й, без да бъде снизходителен, и бе добре дошъл с работата си, което щеше да намали проблемите й. Тя бързо прогони спомена за чувството, което изпита от неговата привлекателност. Тези дни нямаше нито време, нито желание за емоционално увлечение. Съжителството в един апартамент с нейния брат и поддържането на няколко близки приятелства й костваха повече енергия, отколкото можеше да отдели. Освен това рухването на последната й връзка бе такъв удар върху нейното самоуважение, че едва ли бе готова да влезе в нова така леко.