Читать «Преследвачът» онлайн - страница 37

Едва сега вече можеше да се прибере вкъщи. Но и там тя не можа да отдъхне. Нелсън чакаше зад вратата, мяукаше сърдито, като извиваше гъвкавото си тяло около глезените й и я насочваше право към кухнята и металната кутийка с храна. Когато сложи купата с ядене пред него, той първо се втренчи надолу, подозрително намръщен. После гладът му надделя над желанието да я накаже и той нападна купата, без да спира нито за миг.

— Радвам се да видя, че ти липсвам — изкоментира тя сухо и се насочи към банята. Когато се появи, Нелсън просто бе решил да й прости. После започна да я следва по петите, като мъркаше като сигнал за набиране по телефона. Сядаше на всяка дреха, която тя измъкваше от гардероба и хвърляше на леглото.

— Ти си истинска напаст — промърмори тя и издърпа черните си дънки изпод него. Нелсън продължаваше да я обожава, а мъркането му почти замря. Тя се намъкна в дънките си, като се възхищаваше на отражението в огледалото на гардероба. Марката им бе „Катарин Хамет“, но плати за тях само двайсет лири в един луксозен магазин на улица „Кенсингтън Чърч“, където си позволяваше да се отбие два пъти годишно за дрехи на дизайнерите, които харесваше, но не бяха по джоба й дори и със заплатата на следовател. Кремавата ленена риза бе френска, а сивият раиран елек си бе харесала в известна верига от магазини за мъжка конфекция. Карол събра няколко черни котешки косъма от елека и хвана укорителния поглед на Нелсън.

— Знаеш, че те обичам. Но не е нужно да те разнасям навсякъде.

— Ще получиш шок, ако вземе да ти отговори — обади се мъжки глас откъм вратата.

Карол се обърна, за да види брат си, облегнат на касата на вратата по боксерки, с рошава руса коса и още мътни от съня очи. Лицето му имаше странно сходство с това на Карол, сякаш някой бе вкарал снимката й в компютър и много внимателно и неуловимо бе променил чертите й от женски в мъжки.

— Нали не те събудих? — попита тя обезпокоено.

— Не. Трябва да прескоча до Лондон днес. Идват хората с парите — прозя се той.

— Американците? — попита Карол, докато чешеше котката зад ушите. Нелсън веднага се изтъркаля по гръб, като изложи цялото си коремче, за да бъде галено.

— Точно така. Те искат пълна демонстрация на това, което сме постигнали до тук. Казвах на Карл, че точно сега нещата не изглеждат внушително, но според него те искат да се уверят, че не инвестират парите си в някаква черна дупка.

— Какъв късмет за софтуерните разработки — пошегува се тя, като разрошваше козината на Нелсън.

— Водещи технологии в софтуерните разработки, моля — подчерта Майкъл със самоирония и подигравка. — А с теб какво става? Как вървят нещата в зоната на смъртта? Чух по новините снощи, че сте се натъкнали на още един?

— Така изглежда. Поне най-после официално признаха, че имаме работа със сериен убиец, който шета свободно. Вкараха и психолог в играта, за да създаде психологически портрет на убиеца.