Читать «Преследвачът» онлайн - страница 32

Мерик откри, че необяснимо защо, не можеше да продължи започнатото.

— Добрутро, сър — промърмори той предпазливо и се обърна, бързо напъхвайки мъжеството си далеч от погледа на Крос.

— Шефката ти сигурно вече ви е казала за новото си хрумване, а? — попита хрисимо Крос с цялата сърдечност и добродушие, които успя да струпа.

— Да, сър, спомена нещо — отвърна Мерик, докато гледаше с копнеж вратата. Но нямаше никакъв изход. Не и с ръката на Крос, затегната все още около рамото му.

— Чух, че планираш да взимаш изпитите за следовател — отбеляза Крос.

Стомахът на Мерик се сви на топка.

— Точно така, сър.

— Така че ще се нуждаеш от всичките приятели по високите места, които можеш да намериш, нали, момче?

Той се напъна да разтегли устните си настрана в нещо, което се надяваше да изглежда като усмивка, в отговор на началническата пред него.

— Щом така казвате, сър.

— Ти имаш качества за добър полицай, Мерик. Поне докато помниш къде лежи лоялността ти. Знам, че следовател Джордан ще бъде една много заета жена през следващите няколко седмици. Може би невинаги ще има достатъчно време да ме държи напълно в течение на нещата — ухили се Крос цинично. — Ще разчитам на теб да ме информираш за развоя на събитията. Разбираш какво искам да ти кажа, нали, момчето ми?

Мерик кимна.

— Ъхъ, сър.

Крос най-после освободи рамото му и се упъти към вратата. Отвори я и се обърна отново към Мерик:

— Особено ако се опита да се чифтоса с нашето приятелче — докторчето.

Вратата изстена зад Крос.

— Пълни глупости — си каза под носа Мерик, докато отиваше към умивалника.

После започна енергично да търка ръце под горещата струя.

Тони седеше на бюрото си от осем. Всичко, което бе направил досега, бяха няколко фотокопия на доклада анализ на престъпления, които успя да изнамери от отряда за специални задачи. Той бе базиран основно върху въпросника на ФБР от програмата за задържане на опасни престъпници. Целеше създаването на стандартна класификация за всеки аспект на престъплението — от жертвата до съдебните доказателства. Той прелисти формулярите разсеяно, а после подреди отново изрезките от вестниците в спретната купчинка. Оправдаваше липсата си на хъс за работа, като се успокояваше с това, че докато Карол не пристигне с полицейските доклади, той не можеше да направи кой знае какво. Но това беше просто едно извинение.

Истината беше, че имаше основателна причина да не може да се концентрира. Тя се въртеше в главата му. Мистериозната жена. В началото той се чувстваше уязвим и не желаеше да участва в игрите й. Точно като пациентите ми, помисли си той с ирония. Колко пъти бе изричал правилото, че всеки човек е неподатлив към сътрудничество в терапия на определено ниво. Той самият бе изгубил безброй пъти, тряскайки телефона вбесен първите дни. Но тя се беше оказала настоятелна и продължаваше търпеливо да му предписва успокояващите си убеждения, докато той не започна да се отпуска и дори да се включва.

Напълно го беше изкарала вече от релси. Изглежда, от самото начало бе усетила ахилесовата му пета и все пак никога не го бе настъпвала там. Тя беше всичко, за което някой можеше да мечтае в представите си за фантастична любовница — от нежна до похотлива. Ключовият въпрос за Тони беше дали бе трогнат от факта, че се бе привързал към порнографските обаждания на една непозната, или трябваше да се поздрави, че се бе приспособил така добре, та разбираше от какво се нуждаеше и какво работеше за него. Но не можеше да не се опасява, че ако все още не бе станал зависим от телефонните обаждания, бе изложен на риска да им се поддаде. След като вече бе неспособен да поддържа нормална сексуална връзка, дали не работеше за влошаване на положението си, или вървеше към подобрение? Единственият начин да провери кое е правилното бе да изпробва промяната от фантазията към действителността. Но той все още бе твърде предпазлив заради скорошното унижение, което претърпя. Поне засега, изглежда, се бе нагодил към мистериозната непозната, която успя да го накара да се чувства мъж достатъчно дълго, за да прогони демоните в него под земята.