Читать «Преследвачът» онлайн - страница 30

Следващият понеделник сутринта купих килограм пържоли и ги нарязах на малки кубчета, както съветват в най-добрите рецепти. После направих по един малък прорез във всяка и инжектирах едно от успокоителните, които моят лекар настоя да ми изпише. Никога не съм ги искал, нито съм имал намерение да ги ползвам, но имах чувството, че един ден те могат да се окажат полезни.

Излязох през задната врата и се заслушах радостно във врявата, която вдигаше кучето с лая си. Можех да си позволя удоволствието, защото това щеше да бъде последният път, когато ми се налагаше да го понасям. Пъхнах ръка в купата със сочно месо, наслаждавайки се на хладния му хлъзгав допир. После го хвърлих през оградата с пълни шепи. Върнах се обратно вътре, измих се и се качих горе при моята наблюдателница до компютъра. Бях избрал атмосферата в играта „Дарксайд“, която успокояваше малко вълнението ми със страховитата си варварска преизподня, която бях опознал така добре. Въпреки че бях напълно погълнат от играта, не можех да се въздържа да не хвърлям поглед през прозореца през минута-две. След малко кучето се отпусна на земята с увиснал език. Оставих играта и грабнах бинокъла. Изглежда дишаше, но не се движеше.

Спуснах се надолу по стълбите, взех сака, който бях приготвил преди това, и скочих в джипа. Дадох на заден ход надолу по алеята, докато бронята опря в портата на съседния двор. Изключих двигателя. Тишина. Не можех да устоя на самодоволството, което ме обземаше, когато сграбчих лоста и изскочих от джипа. Отне ми няколко секунди да се справя със заключената порта. Когато тя се отвори, видях проснатото куче, което не помръдваше. Отворих сака и клекнах до него. Набутах езика му обратно в устата, залепих върху муцуната му лейкопласт. Вързах краката му два по два и го натоварих в джипа. То бе доста тежко, но аз поддържах формата си и не беше проблем да го отнеса на ръце до багажника на колата.

Когато стигнахме до фермата, кучето дишаше с приглушено хриптене, но нямаше никакви признаци, че е в съзнание дори когато вдигнах клепачите му. Изсипах го в една ръчна количка, която бях оставил там, закарах го до къщата и го разтоварих на стълбите. Включих лампите и примъкнах животното като чувал с картофи до неизползваната още машина. После се обърнах да разгледам ножовете. Бях приспособил магнитна лента на стената и те висяха там, всеки наточен професионално, с острие като бръснач — сатър, нож за риба, нож за месо, нож за белене и нож за дялкане. Избрах ножа за дялкане и отрязах въжетата около краката на кучето. След това го опънах по корем. Затегнах здраво каиша, минаващ през средата му, за да го задържа плътно за стълба на мъчението. Точно тогава осъзнах, че имам проблем.