Читать «Преследвачът» онлайн - страница 228

Това беше решителният момент. С върховни усилия на волята си той събра цялата сила, която му беше останала, вдигна ръце и с цялото натрупано отчаяние заби белезниците в главата на Анджелика.

Ударът я завари напълно незащитена и тя се строполи напред между краката му, забивайки зъби в него. Това бе направо агонизираща болка. Тони се облегна назад и усети стягането в глезените си, когато те се опъваха в движения, за които каишите никога не са били създадени. Когато се свлече на пода, той се протегна напред, грабна главата на Анджелика и започна да я удря ожесточено в каменния под, докато тялото й престана изобщо да шава.

После се провлече покрай проснатото й тяло, докато достигна с вкочанените си пръсти каишите на глезените си. С влудяваща несръчност той се мъчеше да разкопчае каишите, които бяха закрепени към торбата с каменната плоча. Тези усилия му се сториха цяла вечност, но накрая все пак успя да ги разкопчае и се освободи. Когато се опита да стане, глезените му отказаха това предизвикателство. Той се олюля и отново се свлече на пода. Жестоки болки прорязаха краката му от горе до долу. Стенейки, Тони се опита да се довлече до каменните стъпала. Но не беше изминал и половината път, лазейки по пода, когато тялото, недалеч от него, простена.

Анджелика вдигна глава. Кръвта и слузта бяха превърнали лицето й в зловеща маска от филм на ужасите. Когато го видя, тя изрева като ранено животно и се опита да се изправи на крака.

Търсенето на следа от кланицата на Анджелика ставаше все по-отчайващо, докато страхът и притесненията им за Тони нарастваха. Бяха изсипали съдържанието на всички чекмеджета и кашони на пода. Всяко листче хартия бе изследвано под лупа за някакъв евентуален намек за местоположението на мазето, което видяха на екрана. Фактури, гаранции, сметки и рецепти — всичко мина през ръцете им. Карол преглеждаше една купчина писма със служебна кореспонденция с надеждата да се натъкне на някакви подробности за жилище под наем или ипотека, каквото и да е, свързано с някаква друга собственост. Мерик се ровеше в купчината, свързана с размяната на писма около смяната на пола на Торп. Брандън вече веднъж беше обявил фалшива тревога, когато се натъкна на една купчина писма от някакъв адвокат, свързани с някакъв имот в Сийфорд. Но скоро стана ясно, че са за продажбата на последния дом на майката на Торп в града.

Отново Мерик намери ключа. Беше свършил с писмата и започна да разглежда една връзка отбрани писма с лепенка „Данъци“, когато се натъкна на писмото. Трябваше да го прочете два пъти, за да се увери, че желанието му да намерят следа не го караше да си въобразява.

— Сър — обади се той внимателно, — мисля, че това би могло да бъде отговорът на загадката.