Читать «Преследвачът» онлайн - страница 226

„Пипнах те!“ — помисли си Карол, разяждана от мрачното предчувствие. Разбира се, това бе гласът на телефонния секретар на Тони.

— Добре, кажи ми тогава! — попита Тони. В тона му се четеше любопитство, приятелско доверие и готовност да се включи в играта.

— Каква искаш да бъда?

— Това някакъв майтап ли е? — попита Тони.

— Никога през живота си не съм била по-сериозна. Тук съм, за да осъществя мечтите ти. Аз съм жената от твоите фантазии, Антъни. Ще бъда твоята телефонна любовница.

Последва пауза, мълчание, после телефонът се тресна от страна на Тони. След това Карол чу странната жена да казва в слушалката:

— Хаста ла виста, Антъни!

Натисна копчето за спиране и ядосано свали слушалките. Обърна се, за да открие Брандън, втрещен в екрана на телевизора пред образа на Адам Скот. Беше разпънат на дибата, гол и очевидно в безсъзнание. Част от нея не можеше да схване това, което бе пред очите й. Злото бе удавено в кръв и ужасяващата картина някак си не се връзваше с прозаичния вид на уреда, който я показваше.

— Сър? — едва продума тя. — Касетите. Тя е следила Тони.

Тони се опита да се изсмее, но излезе повече като ридание. Въпреки това продължи нехайно:

— Ти очакваш да получа ерекция? Но как ще стане, като съм вързан в тоя вид? Анджелика, първо ме упои с хлороформ, после ме отвлече и ме домъкна в тая килия на мъченията. Съжалявам, че трябва да те разочаровам, но нямам никакъв опит в робуването. Прекалено съм уплашен, за да ми се втвърди инструментът.

— Знаеш, че няма да те пусна да си вървиш. Не и за да хукнеш право при тях.

— Не те моля за това. Повярвай ми, аз съм щастлив да бъда твой затворник, ако това е единственият начин, по който мога да прекарам времето си с теб. Бих искал да ми дадеш възможност да те опозная. Искам да докажа чувствата си към теб. Да ти покажа какво усещане е любовта. За да видиш на коя страна съм в действителност!

Тони се опита да докара оная усмивка, която вече бе научил, че му върви при жените.

— Добре тогава, покажи ми — предизвика го Анджелика, като пусна една ръка по тялото си. Галеше се нежно, обиколи покрай гръдните си зърна и се спусна надолу.

— Ще се нуждая от помощта ти. Точно както имах нужда от теб по телефона. Ти ме караше да се чувствам върховно, като истински мъж. Моля те, помогни ми и сега!

Тя пристъпи към него, като се гънеше грациозно като змия.

— Искаш да те възбудя? — попита го тя провлачено, с някаква ужасна пародия на прелъстяване.

— Не мисля, че така ще мога да се справя — призна си Тони. — Не и с ръце, вързани на гърба.

Анджелика замръзна и се намръщи:

— Казах, че няма да те оставя да си ходиш.

— И аз ти казах, че не го и искам. Единственото, за което те моля, е да махнеш белезниците, за да дойдат ръцете ми отпред. Така, че да мога да те докосвам.

Отново се напъна да докара някакво подобие на нежна усмивка.

Тя го гледаше внимателно.

— От къде да съм сигурна, че мога да ти вярвам? Ще трябва да освободя ръцете ти, за да ги заключа с белезниците отпред. Може би се опитваш да ме измамиш?

— Не, грешиш. Давам ти думата си. Ако това те кара да се чувстваш по-сигурна, използвай хлороформа отново. Направи го, докато съм в безсъзнание — предложи Тони, като отново играеше на риск печели, риск губи. Реакцията й щеше да му покаже какви са шансовете му.