Читать «Преследвачът» онлайн - страница 229

Подаде писмото на Брандън, който прочете следното:

„Пенънт Тейлър, Бейли и сие, адвокати.

Скъпи Кристофър Торп, получихме писмото от леля ви, госпожа Дорис Мейкинс от Нова Зеландия, която ни упълномощава да ви предадем ключовете от фермата «Старт Хил» над Брадфийлд, Йоркшир. Като нейни агенти ние сме упълномощени да ви предоставим достъп до описания имот за поддръжка и охрана. Моля ви, свържете се с нашия офис, за да вземете ключовете в удобно за вас време…“

— Точно изолиран селски имот — сети се Карол, докато надничаше през рамото на Брандън. — Тони спомена, че нещо подобно би могло да бъде и мястото за убиване на нашия човек. А сега тя го е замъкнала там! — Обля я вълна на ярост, която изместваше страха, който я въртеше на бавен огън и я разяждаше от момента, в който разкриха страховитите тайни на този привидно обикновен офис.

Брандън затвори за момент очи и после каза нервно:

— Не знаем със сигурност, Карол.

— Но даже и да го е хванала, той е много умен. Ако някой изобщо може да се измъкне от такива неприятности, като успява с приказки, това е само Тони — допълни Мерик.

— Няма смисъл да гадаем повече — каза рязко Карол. — Къде, по дяволите, е тази ферма „Старт Хил“? И колко бързо можем да стигнем там?

Тони се огледа отчаяно. Закачалката с ножовете висеше от лявата му страна, но бе невъзможно високо. Докато Анджелика се изправи на колене, той се покатери на каменната пейка и протегна ръце нагоре. Дланта му пипна една от дръжките, когато тя успя да се изправи на крака и се хвърли към него, като все още мучеше като крава, загубила телето си…

Тежестта й и внезапното нападение наклониха Тони назад от пейката. Ръцете й стиснаха гърлото му с такава сила, че пред очите му започнаха да играят бели кръгове. Точно когато вече си мислеше, че с него е свършено, усети топлата, лепкава струйка кръв по корема си и смъртоносната хватка на Анджелика стана изведнъж слаба като мокър вестник.

Преди да успее да разбере напълно какво става, Тони чу стъпки, спускащи се надолу по каменните стъпала. Като налудничаво видение, дошло от рая, Дон Мерик се появи на вратата, бързо последван от Джон Брандън. Челюстта му увисна при вида на драматичната картина пред него.

— По дяволите! — едва си пое дъх той.

Карол се набута между двамата мъже и погледна ужасната касапница пред себе си. Умът й не го побираше.

— Вие май не си давахте много зор — едва продума Тони.

Последното нещо, което чу, преди да припадне, бе собственият му истеричен смях.

Епилог

Карол бутна вратата на вътрешното отделение. Тони бе потънал между куп възглавници. Лявата страна на лицето му бе подута и натъртена.

— Здрасти! — поздрави я той и пусна една бледа усмивка, най-доброто, което можеше да постигне без твърде много болка. — Хайде, влизай.

Карол затвори вратата след себе си и седна на един стол до леглото му.

— Донесох ти това-онова — каза тя и остави найлоновата торбичка и един запечатан плик върху завивките.

Тони се протегна към торбата. На Карол й се сви стомаха при вида на гривната от натъртвания и охлузвания около възпалените му китки. Той измъкна един брой „Ескуайър“, кутийка „Аква Либра“, кутия шамфъстък и един том от Дашиъл Хамет.