Читать «Преследвачът» онлайн - страница 225

Като следваха Брандън, който ги водеше напред, те се изкачиха по тясното стълбище, построено между двете стаи на първия етаж. Първата спалня беше изцяло в розово и приличаше на ягодов млечен шейк. Дори облицованата с дантела тоалетка беше розова.

— Барбара Картланд направо пасти да яде! — промърмори Мерик.

Брандън отвори гардероба и огледа купищата женски дрехи. Карол се зае с чекмеджетата от високия розов скрин, като ги инспектираше от горе на долу. Те не съдържаха нищо интересно или по-обезпокоително от отбран комплект предизвикателно бельо, повечето от червен сатен.

Мерик пръв откри задната част на спалнята. Още щом отвори стаята, той вече знаеше, че този път никой нямаше да надава вой по вестниците за липса на веществени доказателства.

— Сър? — извика той. — Мисля, че го пипнахме!

Стаята беше подредена и обзаведена като офис. Имаше едно голямо бюро, на което бяха разположени компютър и подбрани периферни устройства. Не можеха да разпознаят нито едно от тях. От едната страна имаше телефон, свързан с доста сложен касетофон. От другата — малък видеопулт. Една количка вместваше телевизора и видеото, и двете последна дума на техниката, най-добрите модели. Етажерките обточваха две от стените. Отрупани бяха с компютърни игри, видеокасети, аудиокасети и компютърни дискове. Всички кутийки бяха прецизно облепени с етикети, надписани с главни букви. Единственият чужд предмет, който не се връзваше с обстановката, бе кожен стол, който се разпускаше почти до легнало положение, като шезлонг.

— Бинго! — извика Брандън. — Добра работа, Карол!

— От къде, по дяволите, да започнем! — попита Мерик.

— Знае ли някой от вас да работи на компютър? — попита Брандън.

— Мисля, че по-добре да оставим тая част на експертите от отдела — предложи Карол. — Може да е програмиран да изтрие информацията, ако някой друг се опита да проникне в него.

— Добре. Дон, ти прегледай кутиите и чекмеджетата. Аз ще се заема с видеокасетите, а ти Карол — с аудиокасетите.

Тя се приближи до етажерката. Първите десетина, изглежда, бяха с музика, от Лайза Минели до „Ю Ту“. Следващите десетина бяха отбелязани със знака АС и номерирани от едно до дванадесет. Четиринайсетата имаше етикет ПГ, а петнайсетата — ГФ. Следващата, осемнайсетата, бе със символи ДК, а шестнайсетата с АХ. Карол грабна първата касета АХ и със свито сърце я пъхна в касетофона. Сложи слушалките на главата си и ги включи отзад в уреда. После го пусна. Чу телефонен звук. А после един глас, толкова познат, че щеше за малко да се разплаче.

— Да? — попита Тони. Гласът му бе по-нисък по телефона.

— Здравей, Антъни! — един глас, който не й беше много чужд.

— Кой е на телефона?

Самодоволно дрезгаво кикотене. Твърде секси.

— Никога няма да познаеш! Дори и след хиляди години.