Читать «Преследвачът» онлайн - страница 220

На номер дванайсет липсваше звънец на вратата, затова Карол почука на солидното дърво. Жената, която отвори, приличаше на карикатура, излязла от сапунена опера. Около четиридесетгодишна. Гримът й обаче би бил прекалено крещящ за вечеря в Лос Анджелис, да не говорим пък за ранния следобед в една затънтена уличка на Брадфийлд. Боядисаната й платиненоруса коса бе прибрана високо на главата й в килнато настрани кокче. Облечена беше в тесен черен пуловер с дълбоко деколте, което разкриваше част от набръчканата кожа; яркосиньо клинче, бели обувки на токчета и тънка златна верижка на глезена. Една цигара беше увиснала на ъгълчето на устата й.

— Какво има, моето момиче? — попита тя носово.

— Извинявайте, че ви безпокоя — започна Карол, като показа служебната си карта, — следовател Карол Джордан от полицията в Брадфийлд. Опитвам се да открия съседите ви на номер четиринайсет, семейство Торп, но, изглежда, няма никой вкъщи. Чудех се дали случайно не знаете по кое време се връщат от работа?

Жената сви рамене.

— Един господ знае! Тая крава се прибира и излиза по всяко време на денонощието.

— А господин Торп?

— Какъв господин Торп? Няма никакъв господин Торп в съседство, мила! — Тя се изсмя дрезгаво. — Ясно е като бял ден тогава, че не си я виждала. Мъжът, който се ожени за тая грозна крава, сигурно ще трябва да е сляп и голям задръстеняк. И за какво я търсите?

— Просто рутинно разследване.

Жената изсумтя.

— Не ми ги разправяйте тия на мен! Гледала съм достатъчно серии от „Законът“, за да знам, че нямат навика да изпращат следователи на рутинна проверка. Въпрос на време е да тикнете тая крава зад решетките, ако питате мен!

— Защо мислите така, госпожо…

— Гудисън. Бет Гудисън. Като Бет Дейвис. Защото е грозна, необщителна. За това!

Карол се усмихна.

— Опасявам се, че това не е престъпление, госпожо Гудисън.

— Не. Но убийството е, нали? — ухили се тя триумфално.

Карол преглътна, надявайки се въздействието от думите да не е било толкова очевидно, колкото осезаемо.

— Това е много сериозно обвинение.

Бет Гудисън дръпна за последен път от цигарата си и майсторски изпрати фаса в канала.

— Радвам се, че ти си на същото мнение. Това е вече нещо повече. Колегите ти от участъка „Мурсайд“ не си мръднаха и пръста.

— Съжалявам, че сте се почувствали пренебрегната от колегите ми — отвърна Карол със загрижен тон. — Може би все пак ще успеете да ми кажете какво се е случило?