Читать «Преследвачът» онлайн - страница 221

„Моля те, Господи, дано това не излезе както в случая с йоркширския убиец, когато най-добрият му приятел казал на полицията, че го подозира, но никой не му обърнал внимание!“, помисли си Карол.

— Принс, за него говоря.

В първия момент Карол си представи дребната американска рок звезда, захвърлена на някоя тераса в задния двор. Като се опомни, попита:

— Принс?

— Нашата немска овчарка. Анджелика Торп вечно се оплакваше от кучето. А нямаше никакви основания. Животното само й правеше услуга. То ни известяваше за всеки, който приближеше двора ни. В противен случай щеше да й се наложи да плати цяло състояние за алармена система против крадци, не по-ефикасна, колкото и кучето. После, един ден преди няколко месеца… мисля, че беше през август, ако не се лъжа, уикенда преди празника, той изчезна. Ние с Кол се връщахме от работа, когато открихме, че от Принс няма и следа. Няма никакъв начин той да се е измъкнал от двора, а и би довършил всеки, който се осмели да прекрачи портата. Има само един начин, по който може да е изчезнал. И той е, ако Принс е бил убит — довърши госпожа Гудисън, като мушна показалец към Карол, за да подчертае разказа си. — Отровила е горкото животно и после се е отървала от тялото, така че да няма никакви доказателства. Тя е убийца!

В обикновена ситуация Карол би хукнала точно в обратната посока, за да избегне този разговор, но сега преследваше Ханди Анди и всичко странно можеше да се окаже следата, за която да се хванат.

— От къде сте сигурна, че е била госпожица Торп?

— Стечение на обстоятелствата. Тя беше единствената, която някога се е оплаквала от него. Денят, в който Принс изчезна, и аз, и Кол бяхме на работа, но тя си беше у дома цял ден. Знам го като сигурен факт, защото тази седмица тя излизаше по нощите. А когато на другия ден й почукахме, за да я попитаме дали знае нещо за изчезването на кучето, тя само се усмихна нагло с грозната си мутра. Веднага разбрах, че е тя — каза госпожа Гудисън категорично. — И така, какво възнамерявате да правите?

— Страхувам се, че без доказателства не можем да направим кой знае колко — отвърна Карол със съчувствие. — Напълно ли сте сигурна, че госпожица Торп живее сама?

— Никой не би се прежалил да живее с такава грозна крава като нея! Дори никой не идваше при нея, което не е чудно, като се има предвид, че изглежда сякаш я е влачило течението.

— Случайно да знаете каква кола кара?

— Някаква от ония гъзарските джипове. Питам, кой нормален човек се нуждае от такъв габаритен джип посред Брадфийлд?! В крайна сметка не живеем в някоя ферма я!

— А да знаете къде работи?

— Не знам и не ме интересува! — Тя хвърли поглед към часовника си. — Сега, ако нямаш нищо против, ще изчезвам, за да не изпусна сериала.

Карол все още стоеше на вратата, когато Бет Гудисън затвори под носа й. В главата й започваше да се оформя едно неприятно подозрение. Преди да провери и номер десет, пейджърът й сигнализира настойчиво. „Обади се на Дон на улица «Скаргил». Изключително спешно!“, прочете тя изписаното.