Читать «Преследвачът» онлайн - страница 218

— Много впечатляващо, докторе — отвърна тя студено. — Очарована съм. Продължавай!

Тони сви леко мускулите на раменете си и остана доволен, като откри, че досега уврежданията бяха само временни. Игличките, които яростно са забиваха в гърба му, сега му се струваха само като неприятно дразнене след това, което преживя по-рано. Пое дълбоко дъх и продължи:

— Решила си да станеш човекът, който вътрешно си чувствала, че си. Да се превърнеш в жена, каквато в действителност си знаела, че си. Господи, Анджелика, толкова много ми се издигаш в очите заради всичко това, което си преживяла! Безкрайно много те уважавам заради смелостта ти. Знам колко трудно е да убедиш медицинските профани да приемат идеята на сериозно. Цялата хормонална терапия, електролизата, трудността да живееш като полумъж, полужена, докато чакаш операцията! А след това и цялата болка в хирургията! — Той поклати глава учудено. — Аз лично не бих имал куража да мина през всичко това!

— Не беше лесно — изпусна се Анджелика. Думите се измъкнаха от устата й почти против волята й.

— Вярвам ти — каза Тони съчувствено. — И след всичко преживяно сигурно неведнъж си се чудила дали в крайна сметка всички тези мъки са си заслужавали. Тогава си осъзнала, че глупостта, безчувствеността, липсата на усет, всички типични качества на мъжете не просто са изчезнали, а никога не са съществували у теб, защото винаги си била жена. Те са продължавали да бъдат все същите стари гадни копелета, неспособни да различат една изключителна жена, когато тя им поднася любовта и привързаността си на тепсия. — Той спря, проучвайки лицето й, за да разбере дали бе дошъл часът за големия риск. Налагаше се да играе ва банк. Студенината в очите й бе отстъпила място на един почти нещастен израз. Той смекчи гласа си и намали тона. „Господи, дано цялото ми учене и опит сега оправдаят целта си!“, помисли си отчаяно Тони. — Те са те отблъснали, нали? Адам Скот, Пол Гибс, Гарет Финеган и Дамиен Коноли? Пренебрегнали са те най-грубо?

Анджелика поклати яростно глава, сякаш не можеше да опровергае миналото.

— Боклуци! Те ме разочароваха! Не са ме пренебрегнали, а ми изневериха!

— Разкажи ми това — каза Тони меко, като се молеше отработените му с мъка техники да не го провалят точно сега. — Разкажи ми, моля те!

— Защо трябва да го правя? — изкрещя тя, пристъпи напред и му заби такъв шамар, че устата му се разкървави. — Ти не си по-добър от тях! Какво ще каже за оная курва?! Оная руса кучка, с която пиеше шибаното вино?

Тони преглътна топлата, солена кръв, която пълнеше устата му.

— Имаш предвид Карол Джордан? — попита той наивно, за да печели време. Чудеше се отчаяно как да се измъкне от създалата се ситуация. Трябваше ли да я излъже, или да каже истината?