Читать «Преследвачът» онлайн - страница 217

Анджелика гледаше намръщено.

— Продължавай! И без това си копаеш гроба!

Тони почувства тръпка на ужас, която вцепени мозъка му. Ами ако грешеше? Какво щеше да стане, ако тази жена се окажеше изключение от всички стандартни варианти, до които се опитваше да я сведе през цялото време на разследването? Не искаше да мисли какво го чака, ако този сериен убиец произхождаше от някое чудесно, щастливо семейство. Отпъждайки съмненията си като лукс, който не можеше да си позволи точно сега, Тони продължи да сондира:

— Баща ти не се е навъртал много около вас, докато си раснала. Никога не ти е показвал, че е горд със сина си, въпреки че ти сигурно си опитвала всичко възможно, за да му се харесаш. Чудила си се как да го накараш да почувства тази гордост. Майка ти е очаквала прекалено много от теб. Казвала ти е, че си мъжът в къщата. Наказвала те е всеки път, когато си се държала като дете, каквото си била, вместо като мъж, какъвто е искала да се преструва, че си.

Лицето на Анджелика трепна неволно, чувайки собствената си история от чужда уста. Тони спря.

— Продължавай — изръмжа тя през стиснати зъби.

— Не ми е много удобно да говоря прегънат на две в това положение. Не можеш ли да охлабиш малко въжето и да ме оставиш да се изправя?

Тя поклати глава с нацупени като дете устни.

— Не мога да те виждам от тази позиция както трябва — изпробва нова тактика Тони. — Имаш невероятно тяло, сигурно го знаеш. Ако това ще бъде последното нещо, което ще видя, поне ме остави да му се насладя напълно.

Тя изви настрана главата си, като че ли анализираше думите му наум, за да провери истински ли са, или лъжливи.

— Добре — отстъпи накрая. — Но това не означава, че нещо се променя — допълни тя и се приближи до скрипеца, за да го охлаби. Освободи около петдесет сантиметра от въжето.

Тони не можа да преглътне писъка от болката, която преряза раменете му, когато мускулите му бяха освободени от напрежението, което ги бе изпънало до краен предел.

— Ще ти мине — успокои го грубо Анджелика, като се върна обратно на предишната си позиция до камерата. — Продължавай да говориш! — изкомандва тя наставнически. — Фантастичните измислици винаги са ме забавлявали.

Тони се отпусна назад, като се бореше с нечовешката болка.

— Била си умно, будно дете — задъха се той. — По-интелигентно от останалите. А не е много лесно да завържеш приятелства, когато блестиш над другите. Може би сте се местили малко насам-натам. Различни съседи, не е изключено дори различни училища.

Анджелика отново поддържаше пълен контрол върху себе си. Лицето й остана безизразно, когато той продължи:

— Не ти е било лесно да завързваш приятелства. Знаела си, че си по-различна от всички останали от твоето обкръжение. Била си нещо по-специално, но в началото не си могла да си обясниш това усещане. После, когато си пораснала, си осъзнала какво е то. Не си била същата като другите момчета, защото изобщо не си била момче. Не си изпитвала никакъв сексуален интерес към момичетата, но причината не е била, защото си била хомо. В никакъв случай. А защото ти самата вътре в себе си си чувствала, че си момиче. Това, което си открила, е, че когато се накиприш в женски дрехи, усещането е като че ли си се завърнала вкъщи. Сякаш точно така е трябвало да бъде винаги. — Той спря и й пусна една крива усмивка. — Как се справям до тук?