Читать «Преследвачът» онлайн - страница 215

Разбира се, не можех да продължавам да ходя на работа, докато протичаше процесът на промяна. Но след като поговорих с шефа си, той обеща да ми даде добри препоръки за друго място, след като ми направят операцията, за да бъда вече жена.

Заради самата операция трябваше да замина в чужбина. А всички разходи по нея бяха далеч по-скъпи, отколкото бях очаквала. Отидох при майка ми и я помолих да ипотекира къщата, за да ми заеме парите, но тя само ми се изсмя в очите.

Така реших да направя това, което бях научила от нея. Започнах да се продавам по доковете. Учудващо е колко много пари са готови да плащат моряците за травестит. Те направо откачат от възбуда при мисълта за някой, който едновременно има и гърди, и член. Но в същото време не бях като другите курви. Не духах за поркане, за дрога или за някой сводник. Заделях всичко настрана, докато успях да събера сумата, за да си позволя операцията.

Когато пристигнах в Сийфорд, дори собствената ми майка не можа да ме познае, виждайки ме за пръв път. Бях там само няколко дни, когато й се случи онзи трагичен инцидент — пое свръхдоза алкохол и хапчета. Естествено, никой не бе изненадан от случилото се. Да, докторе, можете да я добавите в списъка.

С моята квалификация, опит и препоръки, нямах никакъв проблем да си намеря отново работа като младши аналитик по системите в телефонната компания на Брадфийлд. Парите, които взех от продажбата на къщата в Сийфорд, ми помогнаха да си купя сегашния си дом в Брадфийлд. След това си поставих задачата да намеря мъж, който да ме заслужава, за да споделя живота си с него.

А доктор Тони Хил си въобразява, че ме познава, без да знае нищо от всичко това. Е, след много кратко време ще споделя цялата си история с него. Колко жалко за Тони, че няма да има възможността да си я запише сам.

Осемнайсета глава

Истината е, че аз съм много педантичен човек, що се отнася до убиването. И вероятно прекалих с изпипването на подробностите.

Дон Мерик влезе в стаята на „ХОЛМС“, дъвчейки голям чийзбургер с бекон, печен на скара.

— Не мога да разбера как го правиш! — оплака се Дейн Улкот. — Как успяваш да накараш ония повлекани долу в кафенето да ти приготвят нещо прилично за ядене?! Обикновено не могат да се справят с нещо повече от чаша чай. Но на теб винаги ти се отдава да ги омаеш и да ги въртиш на малкия си пръст.

Мерик му намигна дяволито.

— Сигурно е от естествения ми северняшки чар — обясни скромно той. — Просто се приближих до най-грозната и й казах, че ми напомня страшно много за майка ми, когато беше в разцвета на силите и младостта си. — После седна и изпъна дългите си крака. — Проверих шест джипа „Дискавъри“, които вашият сержант ми даде на списък. Всички са чисти. Две от тях са жени. Други двама имат желязно алиби поне за две от въпросните нощи. Един има прогресивна склероза, така че не би могъл да натвори всичко това. А шестият го е продал на някакъв търговец от централните графства на страната още преди три седмици.