Читать «Преследвачът» онлайн - страница 10

Когато кратките ръкопляскалия замряха, наблюдателят на Тони от Министерството на вътрешните работи скочи на крака от стола си на първия ред. Докато Тони провокираше премереното недоверие на полицейската част от аудиторията си, Джордж Расмасън се бе развълнувал доста. Нетърпеливата му усмивка разкри твърде много зъби и обезпокояваща прилика с Джордж Формби, която не отговаряше на такъв отговорен държавен служител. Беше облечен елегантно, в сиво сако на тънко райе, а крещящият му акцент на възпитаник на богаташко частно училище бе толкова преувеличен, че Тони бе убеден в снобското му образование. Слушаше го с половин ухо, докато си събираше записките и ги подреждаше в папката. Благодарности за великолепната проницателност, дрън, дрън… за възможностите да зададе неофициални въпроси, дрън, дрън… с дължимото уважение към доктор Хил…

Шумът от тътрещи се крака заглуши останалото от речта на Расмасън и словоохотливостта му секна. Когато се стигна до момента да избира между благодарностите на държавния служител и чашата кафе, за Тони нямаше спор. Дори и заради държавните служители. Той пое дълбоко дъх. Време беше да свали маската на лектор. Сега трябваше да бъде очарователният, добре информиран колега, достатъчно търпелив да те изслуша. Трябваше да осмисли и да си създаде от новите контакти усещането, че наистина е на тяхна страна.

Джон Брандън стана и отстъпи встрани, за да позволи на другите хора от неговия ред да излязат. Докато наблюдаваше представяното от Тони Хил, той разочаровано бе установил, че липсваше повечето информация, на която се беше надявал. Разбира се, научи много за психологическия профил, но почти нищо за човека, освен че изглеждаше доста самоуверен мъж, без да е арогантен. Последният един час не го беше убедил, че това, което планира, е правилната посока на действие. Но не можеше да види някаква алтернатива. Като се придържаше близо до стената, Брандън се придвижи напред срещу потока от хора, докато се изравни с Расмасън. Като го видя, държавният служител рязко прекрати речта си и изключи сияйното си изражение. Докато Расмасън събираше бумагите си, които разпиля по стола, Брандън се шмугна покрай него и пресече залата, за да хване Тони, който оправяше катарамите на смачканата си чанта.

Брандън прочисти гърлото си и попита:

— Доктор Хил?

Тони вдигна глава с любезно въпросително изражение на лицето си. Брандън преглътна безпокойството си и продължи:

— Не сме се срещали преди, но сте работили на моя територия. Името ми е Джон Брандън…

— Отдел „Престъпления“? — прекъсна го Тони, а в очите му проблесна лека усмивка. Беше чувал достатъчно за събеседника си и знаеше, че той е човек, когото искаше да има на своя страна. — Радвам се да се запозная с вас, господин Брандън! — поздрави го той с най-топлия си глас, който можа да измъкне.