Читать «Гангстерски рап» онлайн - страница 4

— Чак докат’ зората пукне, братко.

— Йес, сър, длъжен сте да посрещнете първия ден на новата си рождена година добре напоркан и ухаещ на парфюм, писанка, дим и пиячка.

— Това ми звучи добре.

— Напоследък не го правим толкова често, нали?

— Нямаше още да сме на тоя свят, ако го правехме.

— Точно така. Духни свещта братко и желанието ти ще се сбъдне. Доскоро.

— Добре ли си?

— Да бе, нищо ми няма.

— Знаеш ли точно къде си?

— Мда, и знам как да стигна до дома. Весело прекарване.

— К’во става с онази работа, Шоу?

По дяволите, помисли си Шоу. Защо Стария Джейк реши да го атакува тъкмо с този въпрос, и то изневиделица, точно когато бе понечил да си тръгне.

— Бих казал, че е почти на привършване — отвърна Шоу. — Мирише силно, какво друго да ти кажа?

— Виси, значи.

— О, от една година. Не се безпокой, братко. Пази се, Джейк. Обичам те. Честит рожден ден, човече.

— Благодаря, че дойде да се видим. — Джейк понечи да се надигне от стола си. — Хайде, ще те заведа до колата.

Шоу го бутна назад. Знаеше, че предложението е повече жест от страна на Джейк и не смяташе за редно да го откъсва от купона.

— Седни. Отпусни се. Забавлявай се.

Джейк отново седна и награби чашата си със скоч. Стиснаха си ръцете, без да си кажат нищо повече и тъгата сграбчи сърцата им. Шоу задържа ръката си в лапата на Джейк малко повече от необходимото, след което се освободи от хватката му и се запъти към изхода. Лесно си проби път сред веселата тълпа. Никой не го спря, нито го подкани да остане.

Сам си отвори предната врата и излезе от тъмната улица.

Остана за миг неподвижно, за да може прохладният нощен въздух да прочисти малко главата му, заслушан в приглушения басов ритъм, звучащ откъм бара. Глух смях се процеди през затворената врата. Денис? Сигурно се смее на нещо, което й е казал мъжът й? Шоу чу как ключалката изщрака зад гърба му.

А сега какво, запита се той. Довлякох си задника тук посред нощ. За какво?

Погледна си часовника. Почти три след полунощ. По дяволите, помисли си той. Прибирам се у дома.

Представи си как се пъха в леглото при Джейн. Не изпитваше никаква охота да я събуди и отново да се сблъска със стоманената тишина, която ги разделяше.

Трябваше да си монтира отделно легло. В дъното на жилището. Тц, няма начин. Това само щеше да предизвика открита война. Тя щеше да пусне колелото на развода да се затъркаля, само и само да запази достойнството си. Не, каза си той, просто се прибираш и толкова. Дръж се само откъм своята страна на спалнята, момче. Не му е времето сега да преговаряш за развод.

Беше паркирал на четири-пет преки от бара. След две карета започна да се оглежда за седемгодишния си, тъмнозелен мъркюри, мъчейки се да си спомни къде точно го бе оставил. Мина покрай двама чернокожи, застанали под уличната лампа. Като ги видя, се сети, че е белокож, разхождащ се в беден квартал на чернокожи в три часа след полунощ. Двамата мъже изгледаха Шоу. Шоу също ги погледна за не повече от пет секунди и прецени, че са бачкатори. Сигурно от тези, които се трепят от четири следобед до полунощ, и сега се прибират вкъщи, след късна вечеря или ранна закуска. Не бяха проблем.