Читать «Гангстерски рап» онлайн - страница 2

— Частни купони значи. Като твоя рожден ден.

— Точно.

— Благодаря ти, Джейк, радвам се, че съм тук. На колко стана бе, човек? Знам те от толкоз време, та като че ли всичко наоколо се е появило след теб.

— На доста. По-стар съм и от теб, Шоу. Как дойде дотук?

— С колата.

— Мамка му, сега да внимаваш като се прибираш, човече. Да не се натряскаш толкоз, че да не можеш да караш.

Шоу знаеше, че какъвто и грубиян да беше Джейк Бенет, наистина щеше да се безпокои, ако приятелят му не бе в състояние да кара.

— Нямам толкоз ищах за сериозна пиячка.

— Даа, ще видим. Ама ти к’во се оглеждаш, да ти го начукам?

— Всички тия жени, дето си поканил тук, Джейк. Мили боже, човече, как си успял да доведеш толкова секси мацета посред нощ за рождения си ден?

Джейк го изгледа накриво.

— Абе ти с кого говориш?

Шоу изрева:

— С Големия Джейк Бенет! Сто и четиридесет килограма кеф, всички на купона!

— Адски си прав. К’во пиеш? — Джейк извика на бармана: — Еди, сипи нещо за пиене на моя приятел.

Барманът се наведе към Шоу да му чуе поръчката сред купонджийската врява.

— „Джак Даниълс“, със сода.

Барманът кимна, награби чаша с лед и започна да пълни. Шоу погледна приятеля си Джейк, наместен върху стола си на бара, който сякаш се бе сраснал с масивния му задник, отпуснат, ухилен, отпиващ голямо „Джони Уокър“ с черен етикет от дебела, старомодна чаша с широко дъно. Шоу забеляза, че макар да му се отваряше много работа, барманът не оставяше чашата на Джейк празна.

Разреденото със сода питие на Шоу кацна пред него. Отпи първата глътка от леденото уиски, облегна се на бара и загледа плътния поток от приятели и близки, които се точеха да поздравят Джейк с честит рожден ден.

Джейк отвръщаше с усмивка и кимане, стискаше ръце и приемаше целувки, след което гостът отстъпваше място на следващия.

Шоу си остана на бара до Джейк, предимно защото не познаваше никой друг в заведението. Гостите на купона се държаха учтиво с него, защото стоеше до Джейк.

Шоу гледаше да не се натрапва на поздравяващите, но не можа да не забележи, че една от приятелките на Джейк му обърна малко по-специално внимание. За него нямаше никакъв проблем да отвърне на любопитния й поглед и това определено не предизвика у нея каквото и да било неудобство.

Беше достатъчно висока, за да погледне високия метър и осемдесет и пет сантиметра Шоу очи в очи, и достатъчно зряла, за да го направи без свян. Носеше черна, силно вталена рокля, с дълбоко деколте, разкриващо гладка кожа с цвета на кафе с мляко.

Шоу особено се наслади на гледката, когато тя се наведе да целуне Джейк по бузата. А после се пресегна да стисне ръката на Шоу.

— Аз съм Денис.

— Лойд. Лойд Шоу.

— Приятно ми е да се запознаем.

Денис се усмихна, разкривайки десен преден зъб, облечен в злато. Усмивката й накара Шоу да съжали, че не е целунала и него по бузата. Топлият поглед на Денис се плъзна по Шоу, след което тя се извърна и изчезна сред веселящата се тълпа. Поне за миг той се почувства не толкова чужд.

Джейк погледна зяпналия след Денис Шоу, докато тя се отдалечаваше с полюшваща се походка, и каза: