Читать «Гангстерски рап» онлайн - страница 6

Рахман се обърна, за да огледа още веднъж, за последно стрелците си, но тясното, неосветено стълбище беше твърде тъмно, за да се види нещо, освен неразличимите им, слели се със сенките силуети. Най-сетне реши, че са готови, след като чу и последният от мъжете да зарежда патрон в цевта.

След като пистолетите прищракаха, Рахман ги поведе бавно нагоре по стълбите. Насочи се към четвъртия етаж, но докато той и стрелците му стигнат до площадката на втория, бученето на кръвта в ушите му попречи да чува добре прокрадващите се стъпки на онези зад него. Кръвта тътнеше в тъпанчетата му не само заради това, че се изкачваше нагоре по стълби. Последният затворнически лекар беше нарекъл това „хипертензия“.

— Какво е хипертензия? — го бе попитал Рахман.

— Свръхнапрежение или казано иначе — краткотрайно повишаване на кръвното налягане.

Поредните отровни думи на белия дявол, с които се опитваше да го омаломощи. Рахман бе пренебрегнал съветите на доктора, точно както беше пренебрегвал и мнението на всички други затворнически доктори, които го бяха преглеждали по време на пребиваванията му из цялата затворническа система на Ню Йорк — в „Синг-Синг“, „Атика“, „Райкърс“, и все така назад във времето, чак до Центъра за задържане на малолетни в Спофорд, в който бе попаднал на шестнадесет години.

Сега Рахман си спомни думата „хипертензия“. Повишено кръвно налягане. Нямаше нужда от доктор, за да му казват, че животът в един нюйоркски затвор причинява не просто напрежение, а свръхнапрежение. Това, което изпитваше сега в тъмнината, с петимата стрелци, следващи го плътно, с автоматични оръжия, притиснати до бедрата, с ръце на перилата, изкачващи се предпазливо по тъмното стълбище, готови да извършат това, което се канеха да извършат… надминаваше всякакво напрежение.

Рахман си представи някой от онези доктори да стои сега тук до него, знаейки какво предстои да става. Представи си как стомасите им ще се свият и зъбите им ще затракат от напрежение. Рахман също така си представи как някой от стрелците му се препъва в някое от шибаните невидими стъпала и пръстът му се свива на спусъка, и каза наум на въображаемия доктор: „Ще видиш ти едно напрежение, ако вземе, че стане. Не само напрежение, ами кръв ще се лее в «Ню Лотс».“.

Рахман изтласка всички тези мисли от ума си и се съсредоточи върху методичното изкачване на невидимите стъпала, бавно, внимателно, нагоре и нагоре, зървайки от време на време по малко светлина, процеждаща се през открехнатите врати към коридорите на всеки пореден етаж.

Още няколко стъпки и Рахман се озова зад вратата към коридора на четвъртия етаж.

Внезапното му спиране накара стрелеца точно зад него да се блъсне в гърба му. За миг онзи си помисли, че се е ударил в самата врата. Сто и пет килограмовата фигура на Рахман не помръдна и на сантиметър.

— Внимавай — процеди той.

Колоната спря без повече гафове и застана в реда, който Рахман беше определил — първо той с неговия 50-калибров магнум. После трите тек 9. И най-отзад двата глока.