Читать «Гангстерски рап» онлайн - страница 32

Рахман напъха нов пълнител в глока и докато тичаше към полесражението, извика на Блум:

— Обади се първо на линейките, после на ченгетата.

Нападението откъм задната страна на комплекса беше по-яростно от фронталната атака. Отзад имаше повече работници, но за щастие, двата камиона и булдозерът им осигуряваха прикритие. Повечето мъже бяха успели да се скрият зад возилата. А после, също толкова внезапно, колкото беше започнала, и втората атака престана. Колата на Сините тапи се понесе с вой и изчезна за броени минути. Един работник беше улучен с куршум в рамото, който почти бе откъснал горната част на ръката му от ключицата. Като по чудо, други пострадали нямаше.

Стрелците на Сините тапи, разбира се, не бяха се целили грижливо. Те просто бяха насочили оръжията си по посока на комплекса и натискаха спусъците, докато ловните им пушки, пистолети и автоматични оръжия не престанаха да стрелят. Куршумите можеха да улучат когото и да е и каквото и да е: коли, стени, жени, деца, кучета, всички — причастни и непричастни на гнева им жертви.

Тъй като стрелците на Рахман бяха напуснали комплекса няколко часа преди това, тази заран в „Ню Лотс“ нямаше виновни. Този факт обаче изобщо не интересуваше Арчи Рейнолдс.

Той беше седнал на задната седалка на своя сааб, на половин каре от входа към апартаментите в „Ню Лотс“ откъм задната зона за паркиране, отпиваше кафе и гледаше как хората му минават в движение и стрелят. Беше видял как работниците изпопадаха по земята толкова бързо, като че ли всички бяха улучени. Отчаяните им усилия да избегнат куршумите го бяха развеселили.

Освен наказателната мярка, Арчи имаше и друга причина да организира двете нападения драйв-бай. Целта му беше да предизвика достатъчно хаос и объркване, за да може да се измъкне от колата и да се шмугне невидим в тесния безистен, отвеждащ към Ямата. Оттам той беше преминал бегом деветте метра и бе влязъл в преддверието на сграда Г.

10.

Когато Рахман Абдул Х се добра до сцената на втория драйв-бай, Арчи Рейнолдс вече се промъкваше край развалените асансьори във фоайето на сграда Г, насочвайки се към вратата на стълбището. Когато отвори вратата го блъсна отвратителна воня, смесица от урина, изпражнения, както човешки, така и животински, котешка пикоч и вкиснато. И смет. Смет, гниеща храна за плъхове и хлебарки. Апартаментите гъмжаха и от двата вида. Арчи чуваше пълзенето и дращенето им по циментовия под и стени, докато се изкачваше по стълбището.

Той задиша през устата и се затича с лека крачка нагоре по стълбите, взимайки по две стъпала наведнъж.

— Сега ще разберем какво става тук, мамка му — измърмори под нос.

На Белилката му беше нужно известно време, докато се дотътри до вратата си и откачи и отключи всички вериги, лостове и ключалки.

Той дръпна вратата да я отвори, след което бавно се върна обратно на стола си до прозореца, без да си прави труда да поздравява новодошлия. Вдигна угасналата си пура „Уайт Оул“ и отново заби поглед навън през прозореца, сякаш да демонстрира колко предано изпълнява службата си на наблюдател.